Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Лицето на Танаквил пламтеше от ненавист и Арсиное разбра — решението на вдовицата е окончателно. Стори ми се, че се поколеба за няколко мига — дали да не ме изостави и да се върне в храма на богинята, за да не опита да придобие отново предишното си положение. Но ето че вдигна глава с решителен и мрачен вид и каза:

— Ще си намеря дрехи и огърлици и другаде, Танаквил, но ако загубя Турмс сега, сигурно никога вече няма да го видя. Танаквил, Танаквил, та аз те спасих от сигурна смърт! Ако бях замълчала, Дорией щеше да те удуши и ти щеше да лежиш сега мъртва, със следи от пръстите му по шията си. Но аз реших да те спася, тъй като не ти желая злото, а сега ти искаш да ме лишиш от всичко, дори и от Турмс! Знаех си, че няма да получа от теб подаръци. Ала все още имам Турмс, а ти — ти остани тук и се опитай да заситиш алчността си!

Изведнъж усетих, сякаш се отделям от тялото си и наблюдавам всичко някак отстрани, като че ли бях невидим. Не ме интересуваха вече нито Танаквил и синовете й, нито Микон, нито дори Арсиное с момченцето. Погледът ми бе привлечен от малка купчинка камъчета на пода и неизвестно защо аз се наведох и взех едно от тях. Сам не зная за какво ми беше притрябвало това остро сиво камъче, което някой бе домъкнал в замъка със сандалите си. Тогава не се досещах, че свършва още един отрязък от живота ми. Просто усетих, че нищо не можеше да ме възпре да стисна здраво камъчето в ръката си…

Както и предположих, в резултат на земетресението и настъпилата паника в града никой не ни попречи да го напуснем. Заедно с нас към градските врати се беше устремила огромна тълпа — хората все още се опасяваха, че стените на някои от сградите в града можеха да рухнат и отломките им да ги убият. Но всъщност земетресението не беше кой знае колко силно и не бе причинило особено големи вреди. Бих казал дори, че земята на Ерикс сякаш въздъхна с облекчение, когато умря хераклидът Дорией. Земята като че ли знаеше, че ако бе останал жив, той би й причинявал само мъка.

И ето — както вървяхме с тълпата към северните врати на града, към нас се приближи сирачето Ханна, съпругата на свещения Кримис, хвана ме за полите на наметката и се зажалва:

— Кримис издъхна. Днес той се беше сгушил в най-тъмния ъгъл на къщичката си и когато се опитах да го изведа на слънце след земетресението, той вече не дишаше. А след това при мен дотича котката ти и бе тъй изплашена, че ме издраска до кръв и чак след това скочи в скута ми.

Малката бе толкова изплашена, че забравила всякаква свенливост, бе вдигнала полите си и носеше в тях котката. Видях колко тънки са бедрата й. Но бях прекалено загрижен, за да й отговоря приятелски: в ръцете си носех момченцето, а Арсиное ме бе хванала под ръка и тихо плачеше. Тежко дишащият Микон пристъпваше едва-едва зад нас. Но Ханна се хвана за плаща ми и тръгна с нас. Представлявахме наистина странна гледка, когато напущахме Сегеста.

Щом стигнахме до портата, спрях, за да отдъхна, и заповядах на момичето да пусне котката и да се върне в града.

— Дорией е мъртъв — казах аз. — Скоро вестта за смъртта му ще се разчуе и тогава местните жители ще поискат да ни убият, понеже сме чужденци. Тъй че по-добре за теб самата ще е, ако си останеш сред свои.

Но Ханна възропта:

— Но Кримис също е мъртъв! Всички ще ме обвинят за смъртта му! Сигурно ще ме бият, а може и да ме принесат в жертва на духа му. Позволи ми да дойда с теб, Турмс! Ти си единственият човек, който е бил добър към мен и ме е прегръщал.

Арсиное изгледа момичето изпитателно и каза с кисел глас:

— Няма и съмнение, че над теб е благоволението на богинята, Турмс, щом си съумял да накараш това невръстно дете да се влюби в теб. Отпусни си полите, момиче! Мъжете не обичат да им показваме телата си без тяхно желание. Ще дойдеш с нас, щом котката се е привързала към теб. Тя е по-умна от хората.

— Дори не знам къде отиваме — възразих аз. — Възможно е още утре да ни погнат с кучета, за да ни върнат и да ни съдят.

Но Арсиное настоя:

— Нужна ми е прислужница, а ако тя ни омръзне, винаги можем да я продадем като робиня. Навярно биха ни предложили добра цена за нея. Млада е и май е издръжлива.

Микон развърза ловко меха с вино, тъй че нито една капка не се разля, отпи от тънката струйка и предложи:

— Хайде да не спорим за дреболии. Към гората бягат много изплашени магарета и коне, които явно са се развързали по време на земетресението, тъй че ей сега ще се опитам да хвана някое муле за Арсиное. Иначе няма да можем да навлезем сами в дълбоката гора. Изящните й сандали няма да издържат на тежкия път.