Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— По-внимателно, Турмс, не го дразни! — прошепна ми Арсиное. — Виждаш, че не е на себе си. Ще гледам да го успокоя. Той ми вярва.

Целият пламнал, аз излязох от стаята, но останах на прага, опитвайки да се вслушам в разговора им. Но горещият въздух сякаш звънеше в ушите ми и не можах да чуя нищо. Целият град се беше умълчал, дори кучетата не лаеха. Изведнъж слънцето взе да потъмнява и стана кървавочервено. Цялата Сегеста бе залята от странно сияние, нещо невиждано досега.

Най-накрая вратата, където се намираха Арсиное и Дорией, скръцна и жрицата излезе, взела в ръце спящото дете. Лицето й беше мокро от сълзи и тя каза с треперещ глас:

— Турмс, Турмс, Дорией е обезумял! Той мисли, че е бог, а в мен вижда Тетида! Според него богинята е взела моя облик. Трудно ми беше да го накарам да поспи. Сега той най-сетне захърка, но щом се събуди, ще убие теб и Танаквил, за да се избави от вас.

Не вярвах на ушите си!

— Ти самата не си на себе си, Арсиное! Може би главата ти се е замаяла от горещината. За какво му е на Дорией да ме убива? Разбирам, че Танаквил може и да му е омръзнала, но какво съм виновен аз?

Арсиное изстена и закри с ръка очите си:

— Ах, Турмс, вината е моя, но кълна ти се, мислех, че върша всичко за наше добро. Виждаш ли — Дорией мисли, че детето е негово и че някой ден ще бъде негов наследник. Ето защо той иска да убие и теб, и Танаквил, и да се ожени за мен. Той смята, че това не би било престъпление, тъй като се чувства божествен. Но аз съвсем не искам да бъда негова жена, понеже той е безумец… Дорией никога няма да надвие Картаген. Не, представях си нещата съвсем другояче…

Хванах я за раменете, разтърсих я яростно и попитах:

— Какво сте намислили вие двамата и от къде на къде Дорией смята, че момченцето е негово!

— Не крещи така, Турмс — помоли ме Арсиное. — Винаги се занимаваш с дреболии, та и сега забрави, че животът ти е в опасност. Сам знаеш, че Дорией може да бъде извънредно твърдоглав и когато му влезе нещо в главата, почти нищо не може да го вразуми. Още от самото начало си беше въобразил, че детето прилича на него, и аз реших да се пошегувам и нарисувах на крачето му с метална багра знак, какъвто Дорией търсеше по тялото му уж за доказателство, че момченцето е наследник на Херакъл. Но когато направих това, съвсем нямах представа колко сериозно ще се отнесе към шегата ми Дорией… — Тя забеляза израза на лицето ми, отстъпи уплашено назад и прошепна: — Ако ме удариш, Турмс, ще събудя Дорией. Мислех, че той ще съумее да бъде по-разумен, но явно си е втълпил, че трябва да ме отнеме от теб, а след раждането на детето той изобщо не може да те търпи и те ненавижда дотолкова, че не може да диша един въздух с теб!

Стори ми се, че главата ми се замайва и като че ли в мозъка ми бръмчи рой пчели и всяка от тях ме жили жестоко. Трябваше отдавна да се досетя, че Арсиное замисля нещо и че този път то е доста по-тревожно от обичайните й прищевки, от всекидневния й копнеж да се гизди със скъпи дрехи и накити. Сърцето ми подсказа, че тя говори истината и че Дорией наистина иска да ме убие. Арсиное бе забъркала ужасна каша и аз трябваше да я преглътна волю-неволю. Изведнъж усетих, че сърцето ми изстива, и попитах:

— А сега, Арсиное, не искаш ли да отида и да прережа гърлото на Дорией, докато той спи тъй дълбоко? Но отговори ми първо — как съумя да го накараш да потъне в чак толкова тежка дрямка?

Арсиное ме изгледа с широко отворени невинни очи и каза:

— Държах го за ръката и го уверявах, че в съня си може би ще види богинята. А ти какво си въобразяваш, Турмс? Или си забравил, че от известно време насам Дорией въобще не е мъж? Той се държи доста странно, и то отдавна… — Тя пребледня, очите й се напълниха със сълзи. — Турмс, дори някога да си се съмнявал в любовта ми към теб, сега вече нямаш никакво право. Ако ми беше безразличен, щях да си мълча и да оставя Дорией да те убие. Ти често ме обиждаш и ме подозираш в невярност, а Дорией ще ми помогне да се избавя от теб. Но аз не желая това, Турмс, и не мога да понеса мисълта, че ще те загубя. Все още те обичам, Турмс, а и към Танаквил не изпитвам лоши чувства, макар тя да ме ненавижда.

Според мен Арсиное заговори за Танаквил единствено защото я беше видяла да идва към нас. Аз бях толкова изумен от това, което ставаше, че не забелязах присъствието на картагенката, докато не чух думите й:

— Аз съм ти длъжница, Истафра. На теб дължа брака си с Дорией, но и на теб дължа нещастието си, тъй като се опитваш да ме ограбиш и да ми отнемеш мъжа. Повярвай ми, това не е лъжица за твоята уста! Ще се задавиш от алчността си, Арсиное. Знай, сигурна съм, че в морето никаква Тетида не се е явявала на Дорией, а именно ти си го оплела в мрежите си.