Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Не съм искала от теб нищо друго, Дорией, освен твоето приятелство и любов. Ти сам разпали у мен любовна страст тогава, когато се бях примирила със самотата. Но повярвай ми, грешиш, ако мислиш, че можеш да ме захвърлиш като ненужен парцал!

Около двореца се беше събрала неголяма тълпа, която слушаше с любопитство разговора между двамата. Скоро на прага се появи и Арсиное, която държеше детенцето в ръце. Когато я видя, Танаквил преглътна сълзите си и изкрещя:

— Не, не можете да ме измамите! Знам, че за всичко е виновна оная блудница. Ала ти съвсем си оглупял, Дорией, ако мислиш, че можеш да разчиташ на нея повече, отколкото на мен.

Аз се възмутих заради обидата, която Танаквил нанесе на Арсиное, и казах:

— Не се опитвай да намесваш невинната жена в семейните си свади, Танаквил. Арсиное и аз с нищо не сме се провинили пред теб. Ти си просто зла старица, която се опитва да очерни всички около себе си!

Танаквил се разсмя подигравателно, посочи ме с пръст и извика:

— О, Турмс, нима и ти си сляп? Нима не виждаш по-далече от собствения си нос?

Почувствах се дълбоко оскърбен и отвърнах:

— Напротив, виждам местните цар и царица, които всяват безпокойство в града си със своите свади!

След тази неприятна история страхът започна да ме посещава все по-често и по-често и аз се чувствах като риба, хваната в мрежа. А настъпеше ли пълнолуние, бях обземан от върховно безпокойство и ходех в съня си, тъй че често се събуждах изненадан не там, където бях заспал. Никога по-рано не ми се беше случвало нещо подобно. Мислех, че Артемида е виновницата за нощните ми скитания и затова се опитвах по какви ли не начини да се задържа в стаята си. Но всичко беше безполезно. Когато излизах от двореца нощем, стражите не смееха да ме спрат, защото изпитваха суеверен страх от мен или пък защото съвсем не им приличах на заспал. Те твърдяха, че веднъж, когато се опитвали да ме спрат, аз съм отвърнал със сърдит тон да не ми се месят. Извънредно интересно беше, че котката на Арсиное ме съпровождаше винаги в нощните ми скитания и аз често се събуждах някъде извън двореца, свит в храстите, именно от мекото докосване на котката. Когато Арсиное роди сина ни, тя съвсем престана да обръща внимание на бедното животно и може би затова то бе решило да се сдружи с мен, още повече, че кучетата на града изпадаха в ярост още щом надушеха котката.

Веднъж се случи така, че отново се събудих посред нощ и усетих как хладен лунен лъч огрява лицето ми. Осъзнах, че се намирам пред къщичката на свещеното куче Кримис и че малкото момиче, което бе извикано някога от Танаквил, за да го утеши, седеше на прага на къщичката. То бе подпряло с длани брадичката си, а замечтаният му поглед беше вдигнат към луната. Трогнат бях от мисълта, че и някой друг е буден и робува на луната, а не само аз, макар това да беше момиче от простолюдието.

Когато дойде времето на ежегодната церемония, същата девойка бе посветена тържествено на Кримис. Тя сама направи сватбения сладкиш и го подели със съпруга си. От този момент нататък момичето живееше в близост до къщичката на кучето и получаваше храна от двореца като другите слуги. То и без това нямаше къде да отиде, тъй като беше от извънредно беден род, а при това и сираче.

— Защо не спиш, малко момиче? — попитах аз и седнах до нея на стълбите пред къщичката на кучето.

— Съвсем не съм малка — отвърна тя. — Вече съм на десет години, а освен това съм съпруга на Кримис и избраница на боговете.

— Как се казваш, избранице? — попитах я шеговито.

— Егеста — отвърна ми тя със сериозен тон. — Ти би трябвало да знаеш това, Турмс. Обаче истинското ми име е Ханна.

— Но защо не спиш? — настоях аз.

Тя ме погледна загрижено и каза:

— Кучето Кримис е много болно. Лежи, диша тежко и не хапва нищо. Мисля, че е много стар и не му се живее вече, тъй че му е все едно дали се грижа за него или не. А когато умре, хората ще ме обвинят за смъртта му. — Тя ми показа следи от ухапвания по тънките си ръчички и проплака: — Той дори не ми дава да го докосвам, макар някога да бяхме добри приятели. Мисля, че страда от ушни болки. Често тресе глава, но щом се опитам да го погаля, веднага ми се зъби.

И тя отвори вратата на помещението, в което се намираше кучето. Щом влязох вътре, видях, че то лежеше на пръстения под и дишаше тежко. Пред самия му нос се намираше недокосната паничка с вода. Кримис отвори очи, които блеснаха на лунната светлина, но не му стигнаха сили да се озъби. Котката на Арсиное ме последва безшумно и започна предпазливо да обикаля около кучето. Но Кримис не й обърна никакво внимание. Ханна се изплаши и искаше да прогони котката, но аз я спрях, тъй като исках да видя какво ще последва от близостта на свещеното куче на Сегеста и египетското зверче.