Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Арсиное спеше в обятията ми, отпуснала глава на рамото ми. Все още не можехме да пуснем Дорией от сандъка за въжета, защото въпреки нечовешките несгоди, които беше принуден да търпи, той продължаваше да заплашва с пресипнал глас, че ще удуши Дионисий с голи ръце, само да го развържем.

На разсъмване се събудихме от студ и видяхме, че сардите ги няма, няма го и корабчето им и улова. Дионисий изруга и се нахвърли да бие часовите, без да обръща внимание на уверенията им, че цяла нощ са бдели и са изпълнявали точно заповедите му: да следят дали няма да се появят кораби и да охраняват съня ни. По отношение на сардите никаква заповед не им била дадена, твърдяха те. Обидени, те обясниха как сардите им показали с жестове, че искат да тръгнат към морето да наловят още риба. Те показали и сребърните монети, получени от Дионисий, като дали да се разбере, че искат да спечелят още такива. Ето защо стражите не сметнали за необходимо да ги задържат. В гнева си Дионисий закрещя, че такива глупаци не могат да бъдат фокейци — навярно някакви чужденци са се пъхнали в ложето на майките им и са оставили за наследство на синовете си дебелоглавие и тъпота.

Обзеха ни лоши предчувствия и Дионисий заповяда корабите да бъдат изтласкани незабавно във водата. Сардите по всяка вероятност вече бяха успели да вдигнат тревога на брега и същият източен вятър, който ни помогна да се озовем благополучно до Сардиния, навярно гонеше по вълните към нас етруски бойни кораби. Сега само бързината можеше да ни спаси. Ако имаме късмет, каза Дионисий, ще успеем да си пробием път с бой през пролива, след което ще се насочим незабавно към Масилия. Той отново ни помоли да му се доверим напълно, както на него, тъй и на невероятната му сполука, която досега не го беше изоставила нито веднъж.

Но тази сутрин всичко беше като омагьосано — и течението, и приливите, и отливите в тази чужда земя бяха тъй изменчиви и непонятни, че нашите кораби никак не можеха да се откъснат от брега и стояха до него като приковани. Събрахме всички сили и с голям труд успяхме да задвижим малко големия кораб.

Слънцето беше високо в небето, когато най-накрая успяхме да потеглим. Течението в пролива ни понесе бързо на юг, а в същото време забелязахме платна откъм изток. Скоро видяхме кои са преследвачите ни — червени и черни бойни кораби. Моряците от петдесетвесления ни кораб започнаха да умоляват Дионисий да не ги изоставя, ако се стигне до бой. Дионисий сърдито се провикна в отговор:

— Съвестта ви явно не е чиста, моряци! Отлично знаете, че можете да се откъснете от нас и да се скриете, тъй като петдесетвесленият кораб е много по-лек от нашата трирема 31 31 Военен кораб с три реда гребци — Б.пр. . Но повярвайте, сами няма да съумеете да се доберете до Масилия! Заедно сме силни, ако се разделим, ще се превърнем в лесна плячка за тиренците.

Небето беше лазурно и дълбоко, но в този ден и това ни се стори като лош знак. Брегът, в чиято сянка ни влачеше течението, изглеждаше зловещ под блясъка на слънцето. Вятърът се усили и смени посоката. Сега той духаше от север и ни тласкаше към сушата. С голям труд успяхме да заобиколим носа пред нас и решихме, че най-лошото е вече зад гърба ни. Някои дори започнаха да се поздравяват, но след като се озовахме от другата страна на носа, изведнъж пред очите ни изникна пристан с големи кораби, а зад него се издигаше хълм, по чиито склонове беше разположен град, заобиколен от висока стена с островърхи стражеви кули 32 32 12–20 метрови кули, построени от груби каменни блокове, без хоросан, характерни за културата на неиндоевропейското древно население на Сардиния, родствено на иберите. — Б.пр. , построени от груби камъни. Към нас тръгнаха четири кораба, те явно ни чакаха в засада, а от север също идваха кораби, които се движеха бързо, гонени от вятъра, но все пак бяха още далече и приличаха на черни точки в огромното море. Като че ли надежда за спасение нямаше…

Но пред лицето на смъртната опасност Дионисий отново показа най-доброто в твърдия си нрав. Той разтърси яростно глава, подобно на разярен бик, нададе боен зов и се обърна към хората си с ободрителни думи:

— В тези води от много години насам властват етруските и островите, които виждате, са живели в мир, а стражевите кораби са се занимавали само с издаване на разрешения за плаване и със събирането на мита. Не са свикнали да се бият. Ще ги унищожим и ще отмъстим за предците си, чиито кости са пръснати и по тези брегове.