Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Най-лошо от всичко беше, че не можехме да се откъснем от етруските бойни кораби. Пострадалите от боя съдове се насочиха към брега и скоро се скриха в тъмнината, но оцелелите се намираха все още наблизо. Когато настъпи нощта, етруските поставиха на кърмите на корабите си котли с горяща смола. Опитахме се да ги потопим, но напразно. Леки и бързи, корабите им лесно ни се изплъзваха и обсипваха палубите ни със стрели.

Дионисий предложи:

— Хайде да се посъветваме и да решим как да действаме срещу тези странни противници. Къде се е видяло такива малки кораби да нападат нашия огромен съд с три реда весла! Тиренците не се придържат към общоприетите правила на морския бой, според които в схватка влизат кораби от един и същ вид, а леките бойни съдове се използват за други цели.

Аз възразих:

— В крайбрежните си градове тиренците имат сигурно и големи кораби. Предполагам, че именно затова запалиха смола — за да ги привлекат на помощ.

Котката на Арсиное пристъпваше безшумно около нас, спираше се често около Дионисий и няколко пъти се отри в краката му, след което се протегна и започна да дращи с нокти палубата. Дионисий възкликна във възторг:

— Свещеното животно е по-умно от всички нас! Погледнете, то е обърнало глава на изток и дращи палубата, за да предизвика източен вятър. Хайде всички да задращим палубата и да засвирим с уста, подражавайки на вятъра.

И той заповяда на хората си да застанат на колене по палубите и на трите кораба, да дращят с нокти по дъските, да галят нежно мачтите и да подсвиркват. Някои дори изпълниха танца на дъжда, който бяха научили още от Фокея. Със своето странно поведение те толкова много наплашиха етруските, че последните предпочетоха да се отдалечат малко от нас. Но колкото и да се мъчихме, не можахме да предизвикаме вятър. Дори напротив, престана да духа и лекият ветрец, който галеше по-рано вълните. Морето застина съвсем неподвижно. Като разбра безплодността на усилията ни, Дионисий заповяда двата петдесетвеслени кораба да бъдат привързани към нашия, за да могат хората спокойно да отдъхнат, да се помолят, да се измият, да срешат косите си и да намажат телата си с благовония, та да посрещнат достойно смъртта на сутринта.

Забелязахме по това, че светлината от тиренските кораби ставаше все по-малка и по-малка, че те се отдалечават от нас. Бяхме заобиколени от пълен мрак, тъй че едва-едва различавахме водата зад кърмата. Аз възкликнах:

— О, Дионисий от Фокея, на теб отново ти провървя! Вражеските съдове си отидоха. Етруските се боят да останат нощем в морето, затова се изтеглиха към брега.

Дионисий загуби много време, за да се вглежда в непроницаемия мрак. Неочаквано откъм кърмата се дочу трясък и удари на брадва. Запалихме факли и видяхме, че някои от хората на етруските преспокойно чупеха рулевите ни весла. Фокейците завикаха, че в Тиренско море властват чужди богове, които трябва да бъдат омилостивени по някакъв начин, иначе всички ще загинем. Някои питаха издевателски Дионисий:

— Къде е късметът ти сега, а?

След като извършиха черното си дело, етруските се гмурнаха под вода, преди да успеем да се разправим с тях, и отново запалиха котлите със смола на палубите си. Дионисий заповяда и нашите кораби да бъдат осветени, за да успеем да ги поправим преди разсъмване. Той си скубеше косите и крещеше:

— Къде се е чуло и видяло корабите ми да светят нощем, като че ли са някакви бордеи?

Чувствах се престъпник, задето бях отмъкнал Арсиное от храма й и я бях обрекъл на гибел в морето. Спуснах се долу и надникнах в каютата на жрицата. Тя лежеше отслабнала и бледна, а очите й бяха още по-големи и по-тъмни от обичайното.

— Арсиное — казах аз, — корабите на етруските почти са се долепили до нашите. Рулевите ни весла са счупени. На разсъмване ще пристигнат още вражески съдове и ще ни довършат. Не можем да се скрием, тъй като морето е съвсем спокойно и неподвижно, а опитите ни да предизвикаме вятър се оказаха безуспешни.

Арсиное въздъхна в отговор:

— Ах, Турмс, лежах тук и броях дните си. Да, между другото, страшно много ми се хапват печени миди.

Реших, че е смъртно уплашена и затова говори несвързано. Докоснах с ръка челото й, но то беше хладно.

— Арсиное — едва събрах сили да продължа, — колко съжалявам, че те отвлякох от храма на Афродита! Но все още не всичко е изгубено. Можем да вдигнем знака на мира пред етруските кораби и да те прехвърлим при тях преди началото на битката. Ще им обясниш коя си и те няма да ти причинят зло, тъй като етруските са богобоязлив народ.