Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Моряците се опитаха да успокоят Дорией и го потупаха по рамото:

— Не ни се сърди, постъпваме така за твое собствено добро. Водните простори често побъркват непривикналите към тях. Дори и хитроумният Одисей е трябвало да се върже за мачтата, когато щял да чуе песента на сирените.

Дорией се тресеше от ярост, та чак корабът подскачаше. Той викаше:

— Защо, о, защо трябва да плаваме към Масилия? Вместо тежко морско пътешествие аз ви предлагам лек бой на сушата, след което ще се сдобием с короната на Сегеста, а аз ще поделя между вас тамошната земя. Ще можете да вдигнете домове и да заживеете там, както и да отгледате бъдещи воини — вашите собствени синове. Робите елими ще ни бъдат от полза, а що се отнася до сиканите, аз ще ви позволя да се възползвате и от тези племена — мъжете им ще ви научат да ловувате, жените им ще ви бъдат наложници… Дионисий иска да ви лиши от всичко това!

За да заглуши думите му, Дионисий се разсмя гръмко, плесна с ръце бедрата си и възкликна:

— Чуйте го, чуйте го само, фокейци! Този човек наистина не е на себе си. Той ви предлага да изоставите морето и да копаете земята! Никога не съм чувал нищо по-налудничаво!

Но хората му нерешително пристъпваха от крак на крак, гребците изоставиха местата си и дойдоха на палубата, а моряците на двата петдесетвеслени съда се събраха на кърмите им, за да чуват по-добре. Тогава Дионисий замълча и натисна със сандала си устата на Дорией, който лежеше на дъските на палубата, след което се обърна към всички насъбрали се:

— Плаваме на север, към Масилия, и достигнахме вече тиренските води. Късметът винаги ме е съпътствал и аз имам вяра в себе си, че и този път ще съумея да се справя с трудностите. В Масилия правят отлично червено вино и дори най-големите бедняци ядат хляб и мед, а бели като сняг робини човек може да си купи само за няколко драхми.

Дорией вдигна рязко глава, за да се освободи от стъпалото на Дионисий, и завика:

— Вместо опасни приключения и чужди богове аз ви предлагам чудесна страна, където храмовете са също като гръцките, а варварите почитат всеки, който говори гръцки. Предлагам ви кратко пътуване и лека война. Сами видяхте как се бия. Така че, обещавам ви, че до края на дните си ще живеете спокойно под сянката на короната ми.

Дионисий искаше да удари спартанеца по главата, но фокейците го възпряха. Някои от тях размишляваха на глас:

— Той има известно право, а и ние не знаем как ще бъдем посрещнати в Масилия. Тиренците са могли да потопят без особен труд стоте кораба на предците ни, а ние сме само около триста души и няма да издържим дълго, когато морето почернее и почервенее от тиренските кораби.

Дорией продължаваше да крещи:

— Триста храбреци под моя команда — това е огромна сила. В боя аз няма да се крия зад гърбовете ви, а ще ви поведа напред. Вие не сте с всичкия си, а не аз, ако вярвате на Дионисий, а не на мен.

Дионисий вдигна ръка, за да усмири хората си:

— Престанете да крякате като патоци, искам да ви кажа нещо! Да, вярно е, че се съветвах с Дорией. Да, вярно е, че няма да загубим нищо, ако развържем война срещу Ерикс и вярно е също така, че Картаген няма да ни пощади. Разбирам всичко това и ако по някаква причина не успеем да се доберем до Масилия, непременно ще хвърлим котва на брега на Ерикс.

В морето думата на Дионисий означаваше повече от тази на Дорией и след като поспориха, хората решиха все пак да продължат плаването към Масилия…

Пътуването в непознато море е винаги рисковано. Капризният вятър ни носеше по вълните тъй дълго, че питейната вода започна да се вмирисва. Много от моряците се разболяха от треска, а някои имаха видения.

Освен това животът на кораба беше отровен от воплите на Дорией и опитите му да се откопчи от сандъка, в който беше затворен. Арсиное ставаше все по-бледа и с всеки изминат ден, често се оплакваше от скука и призоваваше смъртта. Нощем тя ме молеше да освободя Дорией и да вдигна бунт, тъй като гибелта в битка според нея би била много по-щастлива участ от безцелното плаване по морето, вмирисаната питейна вода, червясалото брашно и гранясалия зехтин.

След около месец на хоризонта се показа земя. Дионисий загреба с ведро морска вода, помириса я, опита я на вкус, внимателно разгледа дъното на ведрото, където беше стигнала тинята, и накрая каза:

— Тази страна ми е неизвестна, макар да се простира далече на север и на юг. Според мен пред нас е италийският бряг, което означава, че вятърът и теченията са ни отнесли далече на изток.