Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Скоро срещнахме два гръцки търговски кораба и търговците ни съобщиха, че плават към домовете си в Куме, а недалеч оттук се простират земите на етруските. Когато Дионисий им поиска прясна вода и зехтин, те изгледаха с подозрение загорелите ни лица и окаяния ни вид.

— Нямаме право да продаваме вода и храна на непознати в морето. Брегът е съвсем наблизо и у рибарите навярно ще се намери всичко, което ви е нужно.

Дионисий реши да не ги граби — все пак бяха гърци. Оставихме ги да продължат плаването си, а самите ние се насочихме към сушата. Така или иначе — нямахме друг избор. Скоро намерихме сладководен извор, около който бяха издигнати колиби с тръстикови покриви. Етруските се държаха по-различно от варварите и не побягнаха, когато ни видяха. Колибите бяха обшити с дъски, а съдовете им за хранене бяха метални. Посудата, която използваха при обреди, беше от изпечена глина, боядисана в черно, а жените им носеха много изящни украшения.

Слънчевият бряг със синеещите се в далечината планини ни допадна много — дори гребците не пожелаха да грабят или да насилват. Нужно ни беше време, за да се запасим с достатъчно вода, и никой от нас не бързаше обратно на кораба, дори и самият Дионисий, макар прозрението да му подсказваше, че не е безопасно да се задържа дълго време на непознат бряг. Все още бяхме около извора и свещените дървета наоколо, когато към нас се приближи стремглаво колесница, запрегната с два коня. На колесницата стоеше въоръжен мъж, който започна направо да вика, че е необходимо да му покажем съдоходно разрешение. Престорихме се, че не го разбираме, и след като хвърли кратък поглед към оръжието ни, той заповяда да се върнем на кораба си и да отплаваме оттук. След всичко това мъжът се отдалечи също тъй стремително с колесницата си, както беше дошъл. Във въздуха се носеше само прахът от бронзовите й колела. Само след миг бяхме заобиколени от копиеносци, които се установиха на известно разстояние от нас.

Те не ни попречиха да се качим на корабите си, но когато се отдалечавахме, метнаха няколко копия към нас. След като излязохме в открито море, видяхме стълбове дим на сушата, а след това от север към нас заприиждаха бързоходни бойни кораби, чиито гребци гребяха с пълна сила. Искахме да отплаваме колкото се може по-далече от брега, но течението ни попречи, тъй че неприятелят ни настигна. От чуждите кораби махаха яростно с щитовете си към нас, но ние се правехме, че не ги забелязваме.

След като разбраха, че нямаме намерение да спираме, от главния кораб пуснаха стрела със сноп кървави пера, вързани за нея. Тя изсвистя и се заби на палубата ни. Дионисий я изтръгна и я разгледа внимателно.

— Струва ми се, че разбирам какво означава това. Но аз съм търпелив и няма да се хвана за меча, докато не ме нападнат. Тъй или иначе — не бих могъл да настигна толкова леки и бързи кораби.

Корабите не ни оставиха на мира до залез-слънце, а когато брегът в далечината потъмня, те заеха бойни позиции и ни нападаха от няколко страни. Виждах как се приближават към нас и как носовете им порят вълните.

Чу се трясък и грохот — това беше от удара на неприятелските съдове в петдесетвеслените ни кораби, които бяха от двете страни на главния ни кораб. До нас достигнаха предсмъртните викове на някои от гребците — стрелите и копията ги бяха застигнали през отворите за веслата. Скоро двата по-малки кораба забавиха ход и почти спряха. Единият от вражеските съдове, който се оказа рамо до рамо с нас, успя да откърти и двете ни рулеви весла. Дионисий изрева от негодувание и собственоръчно хвърли привързаната към въже котва, която се заби в кърмата на вражеския съд. Част от дървената обшивка на кърмата се отцепи. Гребците се опитаха да изтръгнат котвата, а бойците ги предпазваха с щитовете си, но от височината на нашия кораб се оказа съвсем лесно да избием повечето от тях с копията си или да ги съборим зад борда с помощта на веслата.

Врагът реши да ни атакува откъм носа, но не му се удаде да пробие веднага здравите греди, от които беше построен съдът ни. Поискаха да ни нападнат още веднъж, ала се разминаха и ни се врязаха отстрани. Още преди гребците да успеят да освободят кораба си с помощта на веслата, по-голяма част от тях станаха жертви на копията ни.

Боят продължи кратко време, но загубите ни бяха чувствителни — на първо място това засягаше двата петдесетвеслени съда. И макар че успяхме да потопим един от корабите, който Дионисий уцели удачно с котвата, неудържимият натиск на етруските го накара да се замисли и да започне да се чеше по брадата. Постарахме се колкото се може по-бързо да поправим рулевите си весла, а екипажът на петдесетвеслените кораби затъкна отворите с овчи кожи, но чак на разсъмване успяхме да изгребем всичката вода от трюмовете. Уви, солената вода се беше смесила с питейната, а запасите храна, които бяхме взели от поселището на брега, се бяха намокрили.