Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Тук Дионисий, който следеше неотлъчно невероятните прояви на Дорией, заплака горчиво и възкликна:

— Никога няма да си простя, ако оставя толкова храбър воин да загине в незначителна схватка, макар по този начин да спасява всички нас!

В същия миг осъзнах, че дълбоко в душата си аз желаех смъртта на Дорией. Ето защо следях борбата му с огромно чувство за вина, но не му се притекох на помощ. Сега можех да не се коря повече, тъй като Дионисий заповяда на един от корабите да отиде до брега и да прибере Дорией. Разбрах, че Дионисий беше имал намерение да остави Дорией да загине, но хитрецът бързо беше съобразил, че ще изгуби доверието на хората си, ако остави на смърт такъв смелчак.

Чак когато Дорией беше вдигнат на кораба, откъдето го прехвърлиха на нашия и кръвта му обагри палубата, аз забелязах, че Арсиное също бе излязла навън и следеше с възторг боя. Беше облечена с къса бяла туника, която откриваше коленете й, и беше препасана със сребърен колан, който подчертаваше тънката й талия. Краката й бяха обути в сандали със сребърни връзки, а косата й беше сресана високо над врата й. Тя накара Дионисий и кормчията да забравят за Дорией, а началникът на гребците обърка такта на ударите по гонга. Но Дионисий бързо се съвзе и започна да крещи и да дава заповеди наляво и надясно, като шибаше всички разярен с камшика си. Водата се разпени под веслата и скоро горящият кораб на финикийците остана далече зад нас.

След като помогнах на Дорией да смъкне доспехите си, а Микон остана при него, за да намаже раните му с лечебни мехлеми, аз отидох при Арсиное и попитах със злоба в гласа:

— Защо се показваш пред мъжете в такова облекло? Мястото ти е долу и аз ти забранявам да излизаш на палубата — ако не за друго, то заради собствената ти сигурност.

Но тя не ми обърна никакво внимание, приближи се до Дорией, коленичи пред него, погледна го възхитена и каза:

— О, Дорией, ти си истински герой! Струваше ми се, че гледам самия Арес в цялото му великолепие, когато те наблюдавах как се биеш! С какво наслаждение, стига да можех, бих изцерила раните ти с целувка! Не можеш да си представиш колко ме възбужда засъхналата пяна на яростта ти в ъгълчетата на устните ти и силната миризма на пот, която се носи от тялото ти!

Микон, който все още не беше привършил с превързването на раните на спартанеца, отстрани с ръка Арсиное, но аз забелязах, че Дорией спря да трепери, а очите му се проясниха. Той загледа с копнеж към Арсиное, след това хвърли и към мен презрителен поглед.

— Жалко, че Турмс не беше рамо до рамо с мен, както в добрите времена по-рано… Чаках го, но той не дойде. Арсиное, само ако знаех, че ме наблюдаваш, бих убил още повече картагенци в чест на красотата ти. Но тъй като ме раниха в крака, позволих им да се скрият.

Жрицата ме погледна мълчаливо, после възкликна:

— Колко чудесен беше ти в боя, Дорией! Бих искала да сляза на брега и да взема шепа пясък и миди от него за спомен от възхитителната ти смелост!

Спартанецът се разсмя, горд с победата си:

— Какъв трофей би бил пясъкът? Аз имам у себе си нещо по-добро. Ето — вземи!

Той протегна ръка и подаде на Арсиное златните обици, по които имаше засъхнала кръв и кожа от ушите на убития картагенец.

Арсиное запляска щастливо с ръце и взе подаръка, без да се смущава от останките по обиците. Златото блесна на слънцето и тя взе да благодари:

— Ако настояваш, аз, разбира се, не бих искала да те обидя с отказ. Сам знаеш, че стойността на тези обици не се измерва в злато за мен. Главната им ценност е в това, че ти си ги добил в честен бой, от който си излязъл победител. — Тя продължи да го гледа с благоговение, но след като разбра, че Дорией няма какво повече да й каже, се намръщи леко, поклати глава и възкликна: — Не, не, не мога да ги приема. Та те са си твой трофей.

За да покаже, че не е права, Дорией измъкна още едно украшение. Това беше веригата, смъкната от шията на врага. За да може да разгледа по-добре лъвската глава, Арсиное я взе в ръцете си и внезапно възкликна:

— О, та това е знак на картагенски военачалник! Същата верига с лъвска глава получи някога едно познато ми момиче от богатия си покровител. Помня как плаках от завист тогава, защото знаех, че никога не ще имам нещо подобно!

Дорией каза великодушно:

— Можеш да я задържиш, щом толкова ти се нрави. Такива дрънкулки не са ми чак кой знае колко по вкуса, а и без това от Турмс никога не можеш да получиш такива ценни подаръци.

Арсиное изрази учудване и няколко пъти отблъсна веригата, но накрая каза: