Воините започнаха да блъскат щитовете един о друг, а гребците налегнаха веслата. Дишайки тежко, те запяха весели фокейски песни. Потеглихме смело право към стражевите кораби, които мислеха, че ще ни изненадат. Стана така, че всъщност ние ги изненадахме: нашата трирема заби ударника си право в един от вражеските съдове, а петдесетвесленикът с изпитаните бойци от Ладе ловко се завъртя, принуждавайки втория кораб на етруските да се дръпне встрани, след което по-лекият ни кораб настъпи.
Военачалникът на третия вражески кораб явно се изплаши, дочувайки стоновете на земляците си и виждайки, че триремата ни се опитва да потопи окончателно пострадалия кораб. Неувереността му реши изхода на битката: нашият лек кораб успя да строши всичките вражески весла откъм наветрената страна на същия кораб, тъй че, без да срещаме съпротивление, ние го нападнахме и го потопихме, след което се насочихме с всички сили към четвъртия вражески съд. Съдейки по шлема и щита на неговия военачалник, разбрахме, че е етруск. Може би, той се съмняваше в бойните възможности на подчинените си, но същевременно разбираше, че да продължава боя, когато към малкия му кораб се приближава огромен съд с три реда весла, е направо безумие. Гребците му бързо заработиха с веслата и, ето че последният кораб се откъсна от нас.
Във водата, сред отломките от кораби, плуваха хора. Там бяха и двама хоплити, които се опитваха да отрежат с нож връзките на ризниците си. Гребците ни престанаха да гребат и се опитаха да довършат с веслата враговете. Някои от хората започнаха да хвърлят копия. Дионисий забрани да се хаби по този начин оръжието ни и дори заповяда да вдигнем на палубата единия от хоплитите, който в отчаянието си се беше хванал за едно от греблата ни. От ужас да не потъне той беше смъкнал рязко шлема си и беше разкървавил челото си. На гърдите му блестеше кованото сребърно лице на ужасната Горгона 33 33 Митично чудовище с коси от змии и ужасяващ поглед. Който погледнел Горгона в очите, се вкаменявал. — Б.р.
, на лактите му блестяха сребърни предпазители, а китките му бяха украсени с тежки сребърни гривни. По всичко това разбрахме, че той не е човек от простолюдието.
Отказахме се да преследваме бягащия стражеви кораб и загребахме усърдно, за да се отдалечим от червено-черните кораби. Те се готвеха за битка и бяха започнали да смъкват платната си.
Мъжът, когото бяхме вдигнали на кораба, повърна морска вода, след което се посъвзе и ни заразглежда с умните си очи изпод разкървавеното чело. Беше етруск и умееше да говори гръцки. По непонятна за нас причина той посочи изображението на Горгона на гърдите си и каза, че името му е Ларс Тулар. Веднага след това той настоя да се насочим незабавно към пристана и да се предадем. В противен случай ще станем плячка на приближаващите се бойни кораби или ще се разбием в опасните скали накрай протока.
Хората на Дионисий се изсмяха ехидно в отговор, започнаха да го блъскат насам-натам и се опитаха да измъкнат сребърните гривни от китките му. Но Дионисий им забрани да оскърбяват благородния пленник и каза:
— Ти явно си човек с високо положение и затова ще те убия с меч, за да умреш бързо и без мъки, макар че, ако аз попадна в ръцете на хората ти, те едва ли ще постъпят тъй милосърдно с мен. Но стига да искаш да ми помогнеш и да ми кажеш как да се измъкнем оттук в безопасни води, то ще ти даря живота и ще можеш да се върнеш у дома си.
Етрускът отвърна:
— Трябваше да повярвам в знаменията от вчера. Видях умрял таралеж и черни мухи започнаха да ме хапят по изгрев-слънце, но аз не обърнах внимание. Ето защо сега си плащам. По-добре да бях потънал заедно с кораба си. Но човек като мен, живял в разкош, не иска да мисли за смъртта. Та аз се хванах за веслото ви, без да разбирам какво всъщност правя.
Дионисий дълго се вглежда във вражеските бойни кораби, които си даваха знаци с щитове, и накрая заповяда на кормчията да увеличи скоростта. Когато последният му отвърна, че гребците са останали без сили, Дионисий му изръмжа да мълчи и да изпълнява заповедите. Скоро успяхме да се отдалечим доста от преследващите ни кораби, които плаваха в редица и се съобразяваха с най-бавния от корабите си. Много от гребците ни загубиха съзнание и дори петдесетвесленият кораб едва успяваше да ни настигне. Дионисий хвалеше гръмогласно умението на фокейците да строят кораби: ето какъв прекрасен кораб бяха успели да построят те в Химера, възклицаваше той.
Читать дальше