Милан Кундера - Самоличност

— Но всички сондажи показват обратното!

— Разбира се — каза Льороа. — Ако някой, драга моя, ви заразпитва относно сексуалността ви, ще му кажете ли истината? Дори ако анкетьорът не знае името ви, дори ако ви попита по телефона и не ви вижда, пак ще излъжете: „Обичате ли да се чукате?“ — „И още как!“ — „По колко пъти на ден?“ — „По шест!“ — „Обичате ли половите игрички?“ — „Луда съм по тях!“. Само че всичко това са преструвки. От търговска гледна точка еротиката е нещо двусмислено, защото всеки се стреми към еротичен живот, но и всеки го мрази като причина за бедите си, за усещането си, че е лишен от нещо, че желанията му са незадоволени, като причина за комплексите и страданията си.

И той отново им пусна телевизионната реклама. Шантал гледа влажните устни, докосващи в едър план другите влажни устни и си дава сметка (за пръв път толкова ясно), че Жан-Марк и тя никога не се целуват по този начин. И се учудва — наистина ли? Никога ли не са се целували така?

Целували са се. Когато се познаваха само по име. В голямото фоайе на един планински хотел, сред хората, които пиеха и си приказваха, двамата си размениха няколко банални думи, но по тона на гласовете си разбраха, че се желаят. Затова се оттеглиха в един пуст коридор, където, без дума да кажат, започнаха да се целуват. Тя отвори уста и вкара езика си в устата на Жан-Марк, готова да излиже всичко, което се намира вътре. Усърдието на езиците им не бе чувствена необходимост, а припряност, желание да си покажат един на друг, че са готови да се обичат — веднага, изцяло, диво и без да губят време. Слюнката им нямаше нищо общо с желанието или удоволствието, тя бе само пратеник. Не смееха да си кажат направо и на глас „искам да се любя с теб веднага, без отлагане“, затова оставяха слюнката да говори от тяхно име. Ето защо по време на любовната им прегръдка (няколко часа след първата целувка) устите им не се интересуваха една от друга (не си спомня точно, но от дистанцията на времето е почти сигурна), не се докосваха, не се лижеха и дори не съзнаваха тази скандална липса на интерес.

Льороа отново спря филма.

— Номерът е да се намерят образи, които поддържат еротичното привличане, без да засилват недоволството от липсата му. Именно от тази гледна точка ни интересува въпросната реклама. Тя изостря чувственото въображение, но после незабавно го отклонява към областта на майчинството. Защото интимният телесен контакт, отсъствието на лична тайна, сливането на слюнката не е патент на еротиката на възрастните, всичко това съществува в отношенията между бебето и майка му, които са първичният рай на всяка физическа наслада. Впрочем заснемали са живота на зародиш в корема на бъдещата майка. В трудна за възпроизвеждане акробатична поза зародишът извършва фелацио на собствения си миниатюрен член. Както виждате, сексуалността не е изключително право само на младите и добре сложени тела, които предизвикват горчива завист. Авто фелациото на зародиша ще разнежи всички баби на света, дори най-озлобените, дори най-благонравните. Защото бебето е най-силният, най-обхватният, най-сигурният общ показател на всички мнозинства. А зародишът, драги приятели, е повече от бебе, той е архибебе, свръхбебе!

И той още веднъж им показа филма и още веднъж Шантал изпита лека погнуса при вида на двете сливащи се влажни усти. Спомни си, че в Китай и Япония, поне така бе чувала, целувката с отворена уста не влиза в еротичната култура. Значи размяната на слюнка не е еротична неизбежност, а каприз, отклонение, специфично европейска проява на нечистоплътност.

След края на прожекцията Льороа заключи:

— Слюнката на майката е циментът, който ще спои мнозинството и ще направи от него клиент на марката „Рубашов“.

И Шантал поправи старата си метафора — това, което преминава през хората, не е ухание на рози, нематериално, поетично, а слюнка, материална и прозаична. Тя прескача с армията си от микроби от устата на любовницата в устата на любовника, от любовника в съпругата, от съпругата в бебето, от бебето в лелята, от лелята — сервитьорка в ресторант — в клиента, в чиято супа се е изплюла, от клиента в съпругата му, от съпругата в любовника й и оттам в още и още усти, така че всеки от нас е потопен в море от слюнки, които се смесват и ни превръщат в единна слюнчена общност, в обединено влажно човечество.

Тази вечер тя се прибра уморена от шума на моторите и клаксоните. Нямаше търпение да намери малко тишина. Отвори вратата на сградата и чу подвиквания на работници и чукане. Асансьорът се бе развалил. Докато се качваше по стълбите, усети как я обливат противните горещи вълни, а чукането в асансьорната шахта, подобно удари на барабан, акомпанираше на горещината, усилваше я, разширяваше я, възпяваше я. Мокра от пот, Шантал спря за миг пред вратата, за да не я види Жан-Марк в тази зачервена дегизировка.