Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Това писмо, прочетено в присъствието на офицерите, направи силно впечатление, защото всички те предпочитаха да служат на бойното поле, отколкото в крепост. Володиовски наведе глава.

— Какво мислиш, Михале? — запита Заглоба.

А той повдигна вече успокоеното си лице и отговори със също така спокоен глас, сякаш не беше преживял никакво разочарование в надеждите си:

— Ще отидем в Каменец… Какво имам да мисля?

И можеше да се стори на човек, че нищо друго никога не бе мислил.

След малко обаче той размърда мустачки и рече:

— Хей, мили другари, ще отидем в Каменец, но няма да го дадем, освен ако загинем сами!

— Освен ако загинем! — повториха офицерите. — Веднъж умира човек.

Пан Заглоба помълча някое време, шареше с очи по насъбраните, но като видя, че всички чакат това, което иска да каже, внезапно въздъхна и каза:

— Идвам с вас. Дявол да го вземе!

А когато земята просъхна и тревата избуя, ханът тръгна лично начело на петдесетхилядна кримска и астраханска орда в помощ на Дорошенко и разбунтуваните казаци. И самият хан, и неговите роднини султанчета, и всички по-значителни мурзи и бейове бяха облечени със специални кафтани 230 230 Почетни дрехи, изпратени като отличие за заслуги. — Бел.прев. , изпратени подарък от падишаха, и отиваха към Жечпосполита не вече така, както ходеха обикновено за плячка и роби, а на свещена война, на „кесим“ и „смърт“ на Лехистан и християнството.

Друга още по-голяма буря се събираше при Адрианопол, а срещу това наводнение стърчеше само каменецската скала — останалата Жечпосполита се простираше като открита степ или лежеше като болен човек, който няма сили не само да се отбранява, но и да става на крака. Изтощили я бяха предишните, макар в края на краищата победоносни войни с шведите, с прусите, московците, казаците, унгарците; изтощили я бяха военните конфедерации и бунтовете на прокълнатия Любомирски — а сега окончателно я бяха обезсилили домашните разпри, неспособността на краля, несъгласията между големците, слепотата на безразсъдната шляхта и заплахата от вътрешни размирици. Напразно великият Собески предупреждаваше за надвисналата гибел — никой не искаше да повярва, че ще има война; пренебрегнаха мерките за отбрана, съкровището нямаше пари, а хетманът — войска. Срещу силата, с която едва би могъл да се справи само един съюз на всички християнски народи, хетманът можеше да противопостави едва няколко хиляди души.

В това време на Изток, където всичко ставаше по волята на падишаха, а народите бяха като меч в ръката на един човек, работите се развиваха съвсем другояче. От момента, когато бе развято голямото знаме на пророка и окачени бунчуци върху портата на сарая 231 231 Министерството на войната. — Бел.прев. и по сарайските кули, а улемите 232 232 Мохамедански богослови. — Бел.прев. започнаха да проповядват свещена война, половин Азия и цяла Северна Африка се раздвижи. Самият падишах през пролетта излезе на Кучункаурийските ливади и започна да трупа отдавна невиждана по света сила. Сто хиляди спахии и еничари, елит на турската войска, застанаха при неговата свещена особа, а после взеха да пристигат войски от всичките най-далечни краища и владения. Които живееха в Европа, дойдоха най-рано. Пристигнаха маси от конници от бошницки 233 233 В оригинала — „bośniackich“, т.е. босненски. — Бел. elemag_an бегове, които приличаха на зората по цвета на дрехите си и на светкавици по устрема си; дойдоха диви албански бойци, пехотинци, които воюваха с ханджари; пристегнаха части от сръбски потурнаци, надойдоха тълпи от населението, което живееше край Дунава и по-долу, отвъд Балкана, и още по-долу, чак до гръцките планини. Всеки паша водеше цяла армия, която сама би била способна да залее беззащитната Жечпосполита. Пристигнаха власи и молдавци, надойдоха многобройни добруджански и белгородски татари; дойдоха няколко хиляди липковци и черемисовци, които предвождаше страшният Азия Тухайбейович и които щяха да бъдат водачи по нещастната, добре позната на тях страна.

А после започнаха да прииждат опълчения от Азия. Пашите на Сивас, Бруса, Алеп, Дамаск, Багдад освен редовните войски докараха със себе си въоръжени тълпи, като се почне от диви планинци от обраслите с кедър планини на Мала Азия, та се свърши с мургавите жители на крайбрежията на Тигър и Ефрат. Явиха се по призива на халифа и арабите, чиито наметала покриха като сняг Кучункаурийските ливади; между тях имаше и бедуини от пясъчните пустини, и жители на градовете от Мека до Медина. Не остана вкъщи и васалната египетска сила. Които живееха в многолюдния Кайро, които всяка вечер гледаха към пламналите от залеза пирамиди, които блуждаеха по развалините на Тива, които населяваха ония мрачни земи, откъдето извираше свещеният Нил и чиято кожа бе обгоряла от слънцето като сажди — всички те сега стояха въоръжени край адрианополската крепост и всяка вечер се молеха за победата на исляма и за гибелта на оная страна, която единствена закриваше от векове останалия свят пред последователите на пророка.