Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Тази амбиция на ваша милост е похвална — отговори воеводата хладно, — но на вас, войниците, е по-лесно да говорите за смърт, отколкото за нас, върху които ще падне цялата отговорност за напразно пролятата толкова много шляхтишка кръв.

— Затова шляхтата има кръв, за да я пролива.

— Това е така, да! Всички сме готови да загинем, защото, право казано, това е най-лесното нещо. Все пак дългът заповядва на нас, които провидението е направило началници, не само да търсим слава, но и да мислим за полезното. Наистина войната е като че ли започнала, но все пак Карл Густав е роднина на нашия господар и трябва да се съобразява с това. Ето защо необходимо е да опитаме и преговорите, тъй като понякога може да се спечели повече с думи, отколкото с оръжие.

— Това вече не е моя работа! — отвърна сухо пан Станислав.

Изглежда, че в този момент и на войводата дойде същата мисъл, защото кимна с глава и се сбогува с ротмистъра.

Скшетуски обаче само наполовина беше прав в онова, което казваше за мудността на шляхтата, повикана във всенародното опълчение. Защото беше вярно, че до завършването на стрижбата на овцете малцина тръгнаха към стана между Пила и Уйшче, но към 27 юни, тоест в срока, определен във второто възвание, започнаха да прииждат на големи групи.

Всеки ден облаци прах, вдигани поради постоянно сухото време, съобщаваха за приближаването на нови и нови групи. А шляхтата идваше шумно, на коне и коли, с многобройни слуги, със сервизи за хранене, с каруци и всякакви богати удобства в тях, а също така натоварена с толкова оръжие, че мнозина носеха оръжие за трима, като се почне от копия, пушки, бандолети 59 59 Вид къса пушка. — Бел.прев. , саби, мечове и се свърши с изоставените вече по онова време хусарски чукове за разбиване на броните. Старите опитни войници веднага познаваха по това въоръжение, че имат работа с хора, които не са ходили на война и са неопитни.

Защото от цялата шляхта, която населяваше пределите на Жечпосполита, велкополската беше най-невойнствена. Татари, турци и казаци никога не бяха газили тези места, които от кръстоносните времена бяха почти забравили какво ще рече война в страната им. Който от велкополската шляхта чувстваше в себе си влечение към бой, той се записваше в кралските войски и там се държеше така добре, както всеки друг; тия обаче, които предпочитаха да си седят вкъщи, се бяха превърнали в истински домошари, които обичаха удобствата, почивките, в стопани по призвание, които затрупваха пазарите на пруските градове със своята вълна и особено със зърнените си храни.

Но сега, когато шведската буря ги бе откъснала от спокойните занятия, струваше им се, че на война не е излишно нито да се натоварят с прекалено много оръжие, нито да се снабдят с провизии, нито да вземат много слуги, които да пазят тялото и вещите на своя господар.

Те бяха странни войници, с които ротмистрите не можеха лесно да се справят. Заставаше например шляхтич с пика, дълга седем-осем лакти, и с броня на гърдите, но със сламена шапка, за да му държала „хладно“ на главата; друг пък при обучение се оплакваше от жегата, трети се прозяваше, ядеше или пиеше, четвърти викаше слугата си, а никой не смяташе за неприлично нещо да приказва в редиците толкова високо, та никой да не може да чуе заповедите на офицерите. И мъчно беше да се въведе дисциплина, защото шляхтата се обиждаше много от нея, понеже била засягала достойнството й. Наистина обявяваха се разни „правилници“, но никой не искаше да ги чуе.

Желязна верига на краката на тази войска беше безбройният обоз от коли, запасни и товарни коне, добитък, предназначен за храна, и особено слугите, които пазеха шатрите, вещите, гриса, булгура и бигосите 60 60 Полско национално ядене от кисело зеле с месо и колбаси. — Бел.прев. и които по най-дребен повод предизвикваха разпри и бъркотия.

Срещу такава именно войска се приближаваше от Шчечин и блатата край Одра Арвид Витенберг, стар военачалник, чиято младост беше минала в Трийсетгодишната война и който водеше седемнайсет хиляди ветерани, държани в желязна дисциплина.

От едната страна стоеше безредният полски стан, подобен на панаир, шумен, пълен със спорове, с разсъждения върху разпорежданията на командирите и недоволства, съставен от добродушни селяни, превърнати внезапно в пехота, и от панове, взети направо от стрижбата на овцете; от другата маршируваха страшни, мълчаливи карета, които при едно кимване на командирите се разгръщаха като машина в линии и полукръгове, образуваха клинове и триъгълници така опитно, както действа мечът в ръката на фехтовчика; те бяха истински хора на войната, настръхнали с цевите на мускетите и с пиките си, студени, спокойни, същински занаятчии, които са стигнали до майсторство в занаята си. Кой от опитните хора би могъл да се съмнява какъв ще бъде резултатът от срещата и на чия страна ще е победата?