Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Герой!… — прошепна хеският княз на Садовски. А Садовски се наведе към Вжешчович:

— Графе Вейхард — попита той, — как мислиш? Ще превземем ли крепостта при такива защитници?… Какво мислиш, ваша милост? Ще се предадат ли?

Но Кмичиц каза:

— Между нас в крепостта има повече хора, готови за такива постъпки. Вие не знаете нито деня, нито часа!

— А пък аз имам повече от едно въже в стана! — отвърна Мюлер.

— Това знаем и ние. Но няма да превземете Ясна гура, докато там има един жив човек!

Настана кратко мълчание. После Мюлер продължи:

— Ти се наричаш Бабинич, нали?

Пан Анджей помисли, че след това, което бе направил, и пред лицето на близката си смърт е дошло време, когато няма защо да крие по-дълго истинското си име. Нека хората забравят вините и престъпленията, свързани с това име, нека то засияе със славата и саможертвата си.

— Не се наричам Бабинич — отговори той с известна гордост, — казвам се Анджей Кмичиц и бях полковник на своя собствена хоронгва в литовската войска.

Едва чул това, Куклиновски скочи като луд, изблещи очи, отвори уста, започна да се удря с ръце по бедрата, най-сетне викна:

— Генерале, моля за думата! Генерале, моля за думата! Незабавно, незабавно!

В същото време всред полските офицери се вдигна шум, който шведите слушаха с учудване, защото за тях името Кмичиц не говореше нищо. Но веднага разбраха, че той трябва да не е обикновен войник, щом Зброжек стана, приближи се до арестувания и каза:

— Ваша милост полковник! Аз не мога да ти помогна нищо при положението, в което се намираш, моля те обаче, дай ми ръка!…

Но Кмичиц вдигна нагоре глава и започна да сумти с ноздри.

— Не подавам ръка на предатели, които служат против отечеството! — отговори той.

Кръв обля лицето на Зброжек.

Калински, който стоеше зад самия него, също се отдръпна; шведските офицери ги обградиха веднага и започнаха да ги разпитват какъв е тоя Кмичиц, чието име им направи такова впечатление.

В това време Куклиновски притисна Мюлер до прозореца на съседната стая, като казваше:

— Ваше достойнство! За ваше достойнство това име Кмичиц не значи нищо, но той е първият войник и първият полковник в цяла Жечпосполита. Всички знаят за него, това име е известно на всекиго. По-рано той служеше на Радживил и шведите, но сега, изглежда, е минал на страната на Ян Казимеж. Между войниците няма равен на него освен може би аз. Единствено той е могъл да стори това — да тръгне сам и да пръсне това оръдие. Достатъчен е само тоя подвиг, за да бъде познат. Той така досаждаше на Ховански, та чак награда беше определена за главата му. След шкловското поражение той продължи войната с двеста или триста души, докато ние, другите, не се съвзехме и не тръгнахме по примера му да бием неприятеля. Той е най-опасният човек в цялата страна.

— Защо ми пееш тия възхвали за него? — прекъсна го Мюлер. — Че е опасен, аз сам се убедих от тази непоправима щета, която ми нанесе.

— Какво възнамеряваш да сториш с него, ваше достойнство.

— Бих заповядал да го обесят, но сам аз съм войник и знам да ценя смелостта и дързостта… При това той е шляхтич от висок род… Ще заповядам да го разстрелят още днес.

— Ваше достойнство… Не е моя работа да уча най-знаменития воин и държавник на новите времена, но ще си позволя да кажа, че той е много славен човек. Ако ваше достойнство направиш това, хоронгвите на Зброжек и Калински най-малко ще си отидат още същия ден и ще минат на страната на Ян Казимеж.

— Ако сторят това, ще заповядам да ги избият до крак, преди да се изтеглят! — викна Мюлер.

— Ваше достойнство, отговорността е страхотна, защото разчуе ли се това — а посичането на две хоронгви мъчно може да се скрие, — цялата полска войска ще се отдръпне от Карл Густав. Ваше достойнство знае, че те и без това се колебаят в своята вярност… Самите хетмани са несигурни. Пан Конецполски с шест хиляди най-добри конници се намира при нашия господар… Това не е шега… Да пази Бог, ако и те се обърнат срещу нас, срещу особата на негово кралско величество!… А ето че и тая крепост се отбранява. Независимо от това не е лесно да се избият хоронгвите на Зброжек и Калински, защото тук е и Волф с пехотата си. Те биха могли да се споразумеят със защитниците на крепостта…

— По дяволите! — пресече го Мюлер. — Какво искаш ти, Куклиновски, да подаря живота на Кмичиц ли? Това е невъзможно!

— Аз искам, ваше достойнство — отговори Куклиновски, — да го подариш на мене.

— А ти какво ще направиш с него?