Шарл Костер - Тил Уленшпигел

След всички тия церемонии и тържествени слова, негово свето величество обявява на всички свои поданици, че ги освобождава от клетвата им за вярност към него, подписва документите за това, става от престола си и туря своя син да седне там. Всички в залата плачат. След това се връщат в къщата в парка.

Отново в зелената стая, сами и при заключени врати, негово свето величество избухва в гръмогласен смях и казва на крал Филип, който не се засмива:

„Видя ли — казва той, като хълца и се смее едновременно — колко малко е потребно, за да трогнеш тия хорица? Какъв потоп от сълзи! И тоя дебел Маас, който в края на дългото си слово ревеше като теле. Дори и ти изглеждаше развълнуван, но не достатъчно. Ей такива зрелища са потребни на народа. Сине мой, колкото по-скъпо ни струват нашите любовници, толкова по-мили ни стават те. Така е и с народите. Колкото повече ги караме да плащат, толкова повече ни обичат. В Германия аз търпях протестантизма, но в Нидерландия го наказвах строго. Ако германските владетели бяха католици, аз щях да стана лютеран и щях да конфискувам имуществата им. Те вярват, че моето усърдие за католичеството е искрено и съжаляват, че ги напускам. В Нидерландия загинаха като еретици по моя вина петдесет хиляди техни хора, най-доблестните мъже и най-хубавите девойки. Аз ги напускам — те плачат. Без да смятаме конфискациите, аз ги принудих да ми платят повече, отколкото Индия и Перу, а те са нажалени, че ме загубват. Аз скъсах Кадзенския мирен договор 95 95 Кадзанският мирен договор бил сключен в 1489 година между дядото на Карл V, император Максимилиан I, я разбунтуваните срещу него фламандци, които задържали Максимилиан в Брюге и го пуснали само след като той отстъпил Кадзан — малко градче в северозападния ъгъл на Зеландия, близо до морето. , усмирих Ганд, отмених всичко, което можеше да ми пречи; свободи, права, привилегии — всичко е подвластно на волята на кралските чиновници, а тия хора се смитат още свободни, защото им позволявам да стрелят с лък и да носят в шествията знамената на своите еснафски сдружения. Те почувствуваха моята господарска ръка: затворени в клетка, те се чувствуват добре там — пеят и плачат за мене. Сине мой, бъди с тях такъв, какъвто бях аз: на думи благ, на дело — твърд; когато не е необходимо да хапеш — ближи. Кълни се, непрекъснато се кълни, че ще пазиш техните права, свободи и привилегии, но ако те могат да станат опасни за тебе — унищожи ги. Пипаш ли ги със страхлива ръка — те стават от желязо, но щом усетят яка ръка — те се чупят като стъкло. Удряй ереста не поради различието й от римската вяра, а затова, че в Нидерландия тя би унищожила нашия авторитет; ония, които надигат глава срещу папата, който носи три корони, твърде скоро ще се разправят с владетелите, които носят само една. Като мене прави от свободата на съвестта оскърбление на величеството с конфискация на имуществата и ти ще ги наследяваш, както правех аз през целия си живот; и когато дойде време да ги напуснеш, било като абдикираш или умреш, те ще кажат: «О, какъв добър владетел беше той!» И ще те оплакват.“

— Не чувам вече нищо — завърши Нел, — защото негово свето величество си легна и заспа, а крал Филип — горд и надменен — го гледа без обич.

След тези думи Катлин я събуди.

А Клаас гледаше замислен как пламъкът на огнището осветяваше камината.

Уленшпигел напусна хесенското ландграфство, яхнал магарето си, и когато минаваше през Големия площад, видя няколко сърдити лица на господа и дами, но никак не се обезпокои.

Скоро той стигна до земите на люненбургския херцог и срещна там група Smaedelyke broeders, весели фламандци от Слюис, които всяка събота слагаха по някоя пара настрана, за да отидат веднъж на годината в Германия.

Те пътуваха с песни в открита каруца, карана от силен вьорнамбахски кон, който ги возеше лекичко като на шега из пътищата и блатата на люнебургското херцогство. Някои от тях свиреха на малки флейти, гусли, виоли и гайди и вдигаха голям шум. Край каруцата често пъти крачеше някой шишко, който свиреше на rommel pot u вървеше пешком с надежда да смъкне корема си.

Те бяха попривършили парите си и като видяха Уленшпигел, пълен със звънтящи монети, влязоха в една странноприемница и го почерпиха. Уленшпигел прие на драго сърце. Но като забеляза, че Smaedelyke broeders го поглеждат, смигат си и се усмихват, когато му наливаха да пие, той подуши, че тук има някаква хитрина и заради това излезе и се изправи до вратата, за да слуша приказките им. И той чу как шишкото каза за него: „Това е живописецът на ландграфа; ландграфът му даде повече от хиляда флорина за една картина. Да го почерпим с бира и вино и той ще ни се отплати двойно.“