Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Той вече излизаше от двореца, когато ландграфът го спря:

— Луд щурако — каза му той, — който минаваш през света, като хвалиш хубавите и добрите неща, а се подиграваш смело с глупостта, ти посмя в лицето на толкова знатни дами и висши и големи благородници да се подиграеш, както прави народът с родовата и благородническа гордост, и затова някой ден ще те обесят за твоя волен език.

— Ако въжето е златно — отговори Уленшпигел, — още щом ме види, то ще се скъса от страх.

— Вземи — каза ландграфът, като му даде петнадесет флорина, — ето ти началото на въжето.

— Много благодаря, господарю — отговори Уленшпигел, — всяка странноприемница по пътя ще получи по една нишка от него, една златна нишка, която ще направи крезовци всички тия мошеници — съдържатели на странноприемници.

И той тръгна радостен, яхнал магарето, с вдигната дръзко шапка и вирнато перо.

Листата на дърветата жълтееха и есенният вятър почваше да духа. От време на време разумът на Катлин се връщаше за час-два. Тогава Клаас казваше, че божият дух в своето благо милосърдие слиза в нея. В такива мигове тя омагьосваше с думи и движения Нел и я караше да вижда през повече от сто левги разстояние какво става по площади, улици и къщи.

И тъй тоя ден Катлин беше с ума си, ядеше заедно с Клаас, Зуткин и Нел тиганици и добре ги поливаше с бира.

Клаас каза:

— Днес е денят на отричането от престола на негово свето величество император Карл V 86 86 25 октомври 1555 г. В тоя ден пред Генералните щати двадесет и осем годишният Филип поел властта над Нидерландия, а малко по-късно над Испания и владенията й. . Нел, миличка, ще можеш ли да видиш какво става в Брюксел, в Брабан?

— Ако Катлин поиска, ще мога — отговори Нел.

Тогава Катлин накара девойката да седне на една пейка, чрез думи и жестове я омагьоса и Нел заспа дълбоко.

Катлин й каза:

— Влез в малката къща в парка, любимото жилище на император Карл V.

— Намирам се — почна Нел тихо и като че се задъхваше — в малка стая, боядисана със зелена блажна боя. Тук има един човек около петдесет и четири годишен, посивял и плешив, с руса брада на силно изпъкнала долна челюст, със зъл поглед в сивите очи, изпълнен с хитрина, жестокост и лицемерно добродушие. И на тоя човек казват ваше свето величество. Той има катар и много кашля. До него е един друг млад с грозна мутра като на едроглава маймуна: него съм виждала в Анверс, той е крал Филип. Негово свето величество тъкмо го мъмри, че нощес не е спал в къщи; сигурно е бил, казва негово свето величество, във вертеп при някоя развратница. Казва, че косите му миришат на кръчма и че това не са удоволствия за един крал, който трябва да избира само прелестни тела, атлазени кожи, освежени в ароматни вани, и ръце на влюбени високопоставени дами; а това струва — казва той — много повече от някоя пощръкляла свиня, която иде едва умита от прегръдките на някой пиян войник. Няма — каза той — жена — девица, омъжена или вдовица, — която би му се съпротивявала между най-благородните и хубавите, на които в любовните часове светят благоуханни свещи, а не мътният зрак на смърдящи лоени свещи.

Кралят отговаря на негово свето величество, че ще му се подчинява във всичко.

После негово свето величество кашля и сръбва няколко глътки топло, с разни подправки вино.

— „След малко — казва той на Филип — ти ще видиш Генералните щати 87 87 Генерални щати — общ за всичките седемнадесет нидерландски провинции съсловен сейм, който се състоял от представители на провинциалните сеймове (щати). — висши духовници, благородници и граждани: Вилхелм Орански — Мълчаливия 88 88 Вилхелм Орански (1533–1584) — син на граф Насау. От баща си той наследил огромни земи в Нидерландия, от чичо си — Оранското княжество в Южна Франция. Станал най-богатият нидерландски благородник, с годишен приход от 150–200 хиляди флорина. , Егмонт Суетния 89 89 Граф Ламорал, Егмонт (1522–1568) — принадлежал към старата аристокрация на Нидерландия, дето имал най-богати имения. В 1557 година той изиграл голяма роля при победата на испано-фламандските войски при Сен Кантен. , Хоорн Нелюбимия 90 90 Хоорн (Филип Монморанси — Нивел граф Хоорн) , (1518–1568) — голям нидерландски феодал, кралски наместник в две провинции и адмирал на Фландрия. , Бредероде Лъва, както и всички братя от Златното руно 91 91 Златното руно — рицарски орден на знатните нидерландски благородници, в който през времето на император Карл V не могло да има повече от 52 души. Учреден през 1430 година от бургундския херцог Филип Добрия. Орденският знак бил златна верижка с фигурка на агне, което означавало смирение, подобаващо на рицарите на ордена, както и това, че вълната е националното богатство на Нидерландия. , над които ще те поставя за първомайстор. Ще видиш там стотици, окичени с дрънкулки хора, които биха дали да им отрежат носа, стига да могат да го окачат на златна верижка и да го носят на гърдите си като знак за висше благородство.“