Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Клаас беше тъжен и не се радваше нито на вечно синьото себе, нито на лястовиците, които нямаха намерение да отлитат. Защото в Дамме никой вече не гореше въглища освен за кухнята, всички имаха, колкото им трябваше, и не ходеха да купуват от Клаас, а той бе похарчил всичките си спестявания, за да натрупа запаси.

Затова когато споеше на портата си и лосът му усещаше хлад от полъхване на резлив вятър, въглищарят казваше:

— Ех, ще има хляб за ядене!

Но резливият ветрец преставаше, небето си беше все по-синьо и листата не искаха да падат. Клаас отказа да продаде на половин цена зимния си запас на скъперника Грипстюивер — старейшината на рибарите. И скоро в къщурката му почнаха да гладуват.

Алш крал Филип не гладуваше, а ядеше сладкиши при жена си Мария Уродливата 73 73 Мария Уродливата — Мария Тюдор — известна в историята Мария Кървавата (а не Уродливата) — английска кралица от 1553 до 1558. , от кралския двор на Тюдорите. Том не изпитваше никаква любов към нея, но се надяваше, че като оплоди това хилаво създание, ще даде на английския народ един испански владетел.

Но тоя брак, който приличаше на брак между студен камък и пламтяща главня, не му донесе добро. И все пак те биваха единодушни, когото заповядваха да бъдат удавени или изгорени стотици нещастни протестанти.

Когато Филми отсъствуваше от Лондон, когато не излизаше преоблечен, за да отиде да се забавлява в някой бордей, часът за лягал е събираше съпрузите.

Тогава кралица Мария в хубава ленена нощница от Турне и с ирландски дантели се облягаше на брачното легло, а Филип, изправен пред нея като върлина, я разглеждаше, за да провери дали няма да открие в жена си някакъв признак за майчинство; но той не виждаше нищо, ядосваше се, не промълвяше дума и гледаше ноктите си.

А тая ялова жена-вампир почваше да говори нежно, опитваше се да направи погледа си мек и молеше за любов ледения Филип. Сълзи, викове, молби — тя не се скъпеше за нищо, за да получи една негореща милувка от оногова, който не я обичаше.

Напразно, сплела ръце, тя се минеше в нозете му; напразно като безумна жена тя плачеше и се смееше едновременно, за да го трогне; но нито смехът, нито сълзите стопяваха твърдото каменно сърце.

Напразно като влюбена змия обвиваше тънките си ръце около него и притискаше до плоските си гърди тясната клетка, дето живееше обезобразената душа на тоя родовит крал; той бе неподвижен като гранитен камък.

Клетата грозна жена се мъчеше да стане мила: тя го наричаше с всичките гальовни имена, с които полуделите от любов жени се обръщат към избраните от тях любовници; Филип гледаше ноктите си.

Понякога той я запитваше:

— Няма ли да имаш деца?

При тия думи главата на Мария клюмваше на гърдите й.

— Виновна ли съм, че не мога да имам деца? 74 74 От брака с Филип Мария Тюдор родила момиче и следователно това място в „Уленшпигел“ е отстъпление от историческата истина. Смили се над мене; аз живея като вдовица.

— Защо нямаш деца? — питаше Филип.

Тогава кралицата се строполяваше върху килима като поносена от смърт. В очите й имаше само сълзи и ако би могла, тая клета жена-вампир би плакала с кървави сълзи.

Така бог отмъщаваше на палачите заради жертвите, с които те бяха застлали английската земя.

Из народа се носеше слух, че император Карл щял да отнеме правото на монасите да наследяват ония, които умираха в манастирите им; това никак не се харесваше на папата.

Уленшпигел се скиташе тогава на бреговете на Мьоза и си мислеше, че императорът умее да извлича полза от всичко, защото гой вземаше наследствата, които трябваше да получат семействата. Уленшпигел седна на брега на реката и пусна въдицата с хубава стръв. След това загриза къшей стар, твърд хляб и съжали, че няма вино от Романя, за да го накваси, но се утеши с мисълта, че невинаги може да има пълно блаженство.

И той хвърляше във водата късчета хляб, като си казваше, че който не поделя храната си със своя близък, не е достоен да я яде.

Приближи се една кротушка, най-напред подуши някаква троха, близна я с устнички и отвори невинната си уста, смятайки сигурно, че хлябът ще се намъкне от само себе си. Докато гледаше наоколо си, тя бе лапната от една коварна щука, която се хвърли отгоре й като стрела.

Щуката погълна също така един шаран, който лапаше мухи във въздуха, без да помисли за някаква опасност. Щом се насити, тя остана неподвижна във водата, като гледаше презрително дребните рибки, които въпреки това бягаха от нея с все сила. Но нейното спокойствие бе нарушено от друга щука — пъргава, лакома, с разтворена уста, която не бе яла нищо, и с един скок се хвърли върху нея. Започна яростна борба помежду им; устите ръфаха знаменито; водата почервеня от кръвта им. Нахранената щука се бранеше недостатъчно срещу гладната; изведнъж гладната се поотдръпна, събра всичките си сили и се хвърли като куршум срещу врага си, който я очакваше с разтворена уста, налапа повече от половината й глава и се опита да я пусне, но не можа поради извитите си зъби. И двете се мятаха безнадеждно.