Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Уленшпигел си сложи далекогледа и видя, че това е император Карл V, който идеше да разреши на оденерденските жители да го угостят със своите най-хубави вина и с най-хубавите си месни гозби.

Ездачите вървяха бавно, вдишвайки свежия въздух, който отваря апетит, но Уленшпигел си помисли, че те винаги ядат доста блажно и пият здравата, та могат да постят един ден, без да има опасност, че ще пукнат. И затова ги гледаше как идат, но не изсвири нито веднъж с тръбата.

Те се приближаваха със смехове и разговори, а негово свето величество мислеше дали в стомаха му ще има много място за вечерята, която ще му дадат жителите на Оденерде. Той изглеждаше изненадан и недоволен, че ни една камбана не звънеше, за да извести за неговото пристигане.

А в това време дойде тичешком един селянин, който съобщи, че видял банда французи, запътени към града, за да изядат и ограбят всичко.

При тая новина пазачът заключи портите и изпрати един общински прислужник да съобщи на другите градски вратари. Но райтерите пируваха, без да знаят за това.

Негово величество все повече се приближаваше, ядосан че не чува нито биене на камбани, нито гърмежи от топове, нито пукот от аркебузи 71 71 Старинни пушки. — Б. пр. . Той напразно се ослушваше, но чу само биенето на часовника, който удряше всеки половин час. Когато стигна до градските порти и видя, че са затворени, заудря с юмрук да му отворят.

А господата от свитата, ядосани като величеството, мърмореха сърдито. Пазачът при портите, който се бе качил на крепостния зид, им викна да престанат да вдигат шум или ще ги поръси с картеч и ще охлади нетърпението им.

Но разяреният император извика:

— Сляпа свиня, не познаваш ли своя император?

Пазачът отговори:

— Накичените със злато не са по-малки свини; а пък известно е, че французите са майстори-шегаджии и тъй като император Карл воюва сега в Италия, той не може да се намира пред портите на Оденерде.

Долу Карл и благородниците викнаха още по-силно:

— Ако не отвориш, ще те опечем на копие като шиш. А преди това ще глътнеш ключовете си.

От шума, който вдигнаха, един стар войник излезе от помещението, дето бяха гюллетата, показа си носа над зида и рече:

— Вратарю, ти се заблуждаваш, това е нашият император; аз го познах, макар че е остарял от деня, когато отведе оттук Мария ван дер Гейнст 72 72 Йохана ван дер Хейнст — дъщеря на един тъкач на килими от село Нюкерке. Тя родила дъщеря от Карл V, която нарекли Маргарита в чест на наместницата в страната Маргарита Австрийска. Тая незаконна дъщеря на императора е бъдещата кралска наместница в Нидерландия херцогиня Маргарита Пармска, управлявала от 1559 година до 1567, когато била сменена от херцог Алба. в замъка Лаленг.

От страх вратарят падна вцепенен като мъртвец, а войникът взе ключовете и отиде да отвори портите.

Императорът попита защо са го накарали да чака толкова дълго; и когато войникът му каза, негово величество заповяда да затворят отново портите и да доведат райтерите на Корнжуен и изкомандува да тръгнат пред него, като бият барабани и свирят с флейтите си.

Скоро камбаните почнаха да се събуждат една по една и да звънят с все сила. Предшествуван от всичко това, негово величество пристигна с царствен трясък на Големия пазар. Там се бяха събрали помощник-кметовете и общинските съветници; чул шума, дойде и общинският съветник Ян Гигелер. Той влезе в заседателната зала и каза:

— Keyser Karel is alhier! — Императорът Карл е тук!

Помощник-кметовете и общинските съветници се уплашиха много от новината и излязоха от кметството, за да отидат вкупом да поздравят императора, а през това време техните слуги се разтичаха из целия град, за да приготвят фойерверките, да сложат птиците във фурните и да турят чеповете на бъчвите.

Мъже, жени и деца тичаха навсякъде с викове:

— Keyser Karel is op’t groot markt! — Императорът Карл е на Големия пазар!

Императорът беше страшно разгневен и попита двамата помощник-кметове не заслужават ли да бъдат обесени, задето бяха показали такава липса на почит към владетеля си.

Помощник-кметовете отговориха, че наистина заслужават, но че тръбачът от кулата, Уленшпигел, много повече от тях заслужава това, тъй като, когато чули, че ще дойде негово величество, дали му хубав далекоглед и му заповядали, щом види кралското шествие, да изсвири с тръбата три пъти. Ала той не сторил нищо.

Все още разгневен, императорът заповяда да му доведат Уленшпигел и го попита: