Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Пратеникът го намери в една кръчма, дето ядеше фрикасе от миди и от черупките им правеше пола на девойче.

Уленшпигел изпадна във възторг, като разбра, че заради него е дошъл от Анверс общински пратеник, яхнал хубав кон от Вьорн-Амбахт и водещ за юздата друг.

Без да слиза от коня, пратеникът го попита знае ли, или може ли да измисли някой нов номер, който би могъл да разсмее крал Филип.

— Под косите си имам цял рудник от шеги — отговори Уленшпигел.

Тръгнаха. Двата коня препускаха и носеха към Анверс Уленшпигел и пратеника.

Уленшпигел се представи на маркграфа, на двамата кметове и на общинарите.

— Какво мислиш да правиш? — попита го маркграфът.

— Да хвърча във въздуха — отговори Уленшпигел.

— Как ще направиш това? — попита го маркграфът.

— Знаете ли — каза Уленшпигел — кое струва по-малко от един пукнат мехур?

— Не знам — отговори маркграфът.

— Една разкрита тайна — рече Уленшпигел.

А през това време глашатаите за празненството, яхнали хубавите си, покрити с червено кадифе коне, шествуваха из всички главни улици, площади и кръстопътища на града, тръбяха и биеха барабани. Те обявяваха на господата и госпожите, че Уленшпигел, шутът на Дамме, ще хвръкне във въздуха от кея, а на естрадата ще бъде крал Филип със своята благородна бляскава и знатна свита.

Срещу естрадата имаше къща, построена по италиански образец с капчук, който обикаляше целия покрив. Един прозорец на тавана гледаше към капчука.

През деня Уленшпигел, яхнал магаре, обиколи града. Един слуга тичаше пешком до него. Уленшпигел бе облякъл хубавата дреха от алена коприна, която му бяха дали господа общинарите. Вместо шапка носеше също такава червена качулка, на която стърчаха две магарешки уши с по едно звънче на всяко ухо. На врата му имаше огърлица от медни медали с герба на Анверс. По ръкавите на дрехата звънтеше на лактите по едно позлатено звънче. Обувките му с дебели позлатени подметки бяха също с по едно звънче на върха.

Магарето, което яздеше, бе покрито с алена коприна и носеше на всеки бут герба на Анверс, извезан със златна сърма.

Слугата размахваше с едната си ръка магарешка глава, а с другата — прът, със закачен на края му кравешки звънец.

Уленшпигел остави на улицата слугата и магарето и се качи на стряхата.

Там той раздрънка звънчетата и разпери нашироко ръце, като че се канеше да хвръкне. После се наведе към крал Филип и каза:

— Аз мислех, че в Анверс няма други луди освен мене, но сега виждам, че градът е пълен с луди. Ако вие ми бяхте казали, че ще хвърчите, аз нямаше да го повярвам; а когато един луд ви казва, че ще хвръкне — вие му вярвате. Как мога да хвърча, като нямам криле?

Някои от хората се разсмяха, други ругаеха, но всички думаха:

— Всъщност тоя луд — казва истината.

Но крал Филип остана вцепенен като истукан.

А общинарите си говореха съвсем тихичко:

— Не струваше да уреждаме такова голямо празненство за такова кисело лице.

Те дадоха на Уленшпигел три флорина, за да си върви, и едва със сила можаха да му вземат дрехата от алена коприна.

— Какво са три флорина в джоба на един младеж? Снежна топка пред огнище, пълна бутилка, сложена пред нас, гороломни пиячи! Три флорина! Листата падат от дървесата и отново покарват, но флорините излизат от джобовете и не се връщат никога; пеперудите отлитат ведно с лятото — и флорините също, макар че тежат два естрелина 70 70 Естерлинг — нидерландска мярка за тежест на злато, сребро или монети, равна на 1½ грама. и девет аса.

И като казваше това, Уленшпигел разглеждаше трите си флорина.

— Какъв горд вид — измърмори той — има върху лицето на монетите imperator Карл — в броня, с шлем, с меч в едната ръка и с глобуса на тоя нещастен свят в другата. По милост божия той е император на римляните, крал на Испания и т.н. и тоя брониран император е много милостив към нашата страна. А ето от другата страна щит, дето личи гравиран гербът на херцог, граф и пр. на неговите различни владения с хубавия девиз:

„Da mihi virtutem contra hostes tuos“. — „Дай ми храброст срещу твоите врагове“. Той беше храбър действително срещу протестантите, чиито имоти се конфискуваха, а той ги наследяваше. Ах, ако аз бях император Карл, бих поръчал да насекат флорини за всички и когато всички станат богати, никой вече не би работил.

Но Уленшпигел напразно гледаше хубавите пари — че отидоха в страната на разорението при тракане на кани и звън на бутилки.

Когато Уленшпигел се появи на стряхата облечен в алена коприна, той не видя Нел, която беше сред тълпата и го гледаше усмихната. По това време тя пребиваваше в Поргорхут край Анверс и като научи, че някакъв шут щял да хвърчи пред крал Филип, каза си, че това не може да бъде никой друг освен нейния приятел Уленшпигел-.