Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Палачът и помощниците му отведоха Катлин на площада на Големия пазар в Дамме и я качиха на издигнатия там ешафод. На площада бяха комендантът и съдиите.

Тръбата на градския глашатай протръби три пъти и той, като се обърна към народа, каза:

— Съдът на Дамме се съжали над обвиняемата Катлин и не пожела да й се наложи наказание съгласно най-строгите закони на града, но за да се подчертае, че тя е магьосница, косата й ще бъде изгорена, тя ще трябва да плати двадесет жълтици глоба и ще бъде изгонена за три години от територията на Дамме под страх на отсичане на един крайник.

И народът одобри гласно това жестоко снизхождение.

Тогава палачът върза Катлин за стълба, сложи на остриганата й глава снопче от кълчища и ги запали. Кълчищата горяха дълго и Катлин викаше и плачеше.

След това я отвързаха и отведоха извън територията на Дамме с каруца, защото краката й бяха изгорени.

Когато Уленшпигел беше в Боа льо Дюк в Брабан, достопочтените управници на града поискаха да го назначат за свой шут, но той се отказа от тая чест, като рече:

— Пътуващият поклонник не може да бъде шут на едно място, а само в странноприемниците и из пътищата.

По същото време Филип, който беше крал и на Англия 68 68 Филип бил мъж на английската кралица Мария Тюдор, за която се оженил на 25 юли 1554 година. , дойде да посети бъдещите си наследствени страни — Фландрия, Брабан, Хенау, Холандия и Зеландия. Той бе подкарал тогава двадесет и деветата си година; в неговите сиви очи личеше черна меланхолия, дива потайност и жестока решителност. Студено бе лицето му, вцепенена — покритата с червеникави коси глава, вцепенени — мършавото тяло и хилавите му крака. Той говореше бавно и неясно, сякаш имаше вълна в устата си.

Между турнирите, борбите с копие и празненствата той посети веселото херцогство Брабан, богатото графство Фландрия и други свои владения. Навсякъде той се закле, че ще спазва дадените привилегии, ала когато в Брюксел се заклеваше върху евангелието, че ще зачита Златната була 69 69 „Златната грамота на Брабан“ — към особено важните държавни актове се прикрепвал златен печат и те се наричали „Златни були“, т.е. грамоти. Златната грамота на Брабан се наричала Joyeuse entree, което значи буквално „Радостно влизане“. , дадена на Брабан, ръката му се сгърчи така силно, че трябваше да я дръпне от светата книга.

Той отиде в Анверс, дето издигнаха за посрещането му двадесет и три триумфални арки. Градът изразходва двеста осемдесет и седем хиляди флорина за тия арки и за костюмите на хиляда осемстотин седемдесет и девет търговци, всичките облечени в алено кадифе, както и за скъпите ливреи на четиристотин и шестнадесет лакеи и блестящите копринени облекла на четири хиляди граждани, облечени еднакво. Бяха устроени многобройни празненства от риториците на почти всички нидерландски градове.

Между различните шутове-мъже и жени, там можеше да се види „Принцът на любовта“ от Турне, яхнал свиня, която се казваше Астарта; „Кралят на глупаците“ от Лил, който бе хванал един кон за опашката и вървеше отзад; „Принцът на забавите“ от Валансиен, който се забавляваше, като броеше колко пъти пърди магарето му; „Абатът на радостта“ от Аррас, който пиеше брюкселско вино от шише с формата на молитвеник и това четиво беше весело; „Абатът от Ат“, който носеше само изпокъсани долни дрехи и изтъркани обуща, но държеше една наденица, с която добре хранеше корема си; „Главатарят на лекомислените“, момче, яхнало една плашлива коза, което препускаше сред множеството и получаваше заради нея чести удари с юмрук; „Абатът на сребърната чиния“ от Кенуа, който бе яхнал коня си и се преструваше, като че ще седне в чиния, и казваше: „Няма толкова голямо животно, което да не може да се опече на огън.“

Те вършеха всевъзможни безгрижни лудории, но кралят си остана тъжен и строг.

Същата вечер маркграфът на Анверс заедно с кметовете, военачалниците и висшите духовници се събраха, за да измислят игра, която би могла да разсмее крал Филип.

Маркграфът каза:

— Не сте ли чували за някой си Перкин Якобсен, шут на град Боа льо Дюк, много известен със смехориите си?

— Да — отговориха другите.

— Тогава — рече маркграфът — нека дойде тук и да покаже някой хубав номер, защото краката на нашия шут са сякаш от куршум.

— Да го повикаме — рекоха другите.

Когато анверският пратеник отиде в Боа льо Дюк, казаха му, че шутът Перкин пукнал от смях, но че в града се намира пътем друг един шут, който се нарича Уленшпигел.