Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Да не би да си се побъркал внезапно — рече Уленшпигел, като все така скачаше, — та си тръгнал да вървиш заднишком, не както другите? Ала който се опитва да получи разумен отговор от луд човек, сам не е с ума си. Не е ли тъй, оскубан господине?

Човекът пак не отговори и Уленшпигел продължи да скача, но почна да прави такъв шум с подметките си, че пътят закънтя като дървен сандък.

— Да не би да сте ням, господине? — рече Уленшпигел.

— Ave Maria — рече човекът, — gratia plena et benedictus fructus ventris tui Yesus 67 67 Радвай се, Мария благодатна, и да бъде благословен плодът на твоята утроба Исус. — Б.пр. .

— Или пък сте глух? — каза Уленшпигел. — Ще видим: казват, че глухите не чуват нито хвалби, нито хули. Я да видим от какво са тъпанчетата на ушите ти — от кожа или от пиринч: да не мислиш ти, фенер без свещ, подобие на пешеходен, че приличаш на човек? Това може да бъде, когато почнат да правят хората от стари парнали. Ами че такъв жълт сурат и такава оскубана глава могат да се видят само по бесилките. Не са ли те бесили някога?

И Уленшпигел продължи да танцува, а човекът, който почваше вече да кипи, подскачаше заднишком разгневен и мърмореше молитвите си със скрита ярост.

— Може би — продължи Уленшпигел — ти не проумяваш учения фламандски език и затова ще ти приказвам на простия: ако не си лакома уста, тогава си пияница; ако и си пияница, а гълташ вода, тогава имаш лош запек някъде; ако нямаш запек, имаш дрисък; ако не си развратник, тогава си скопен; ако на тоя свят има умереност, то не тя пълни бъчвата на корема ти и ако от хилядата милиони хора на земята има само един рогоносец — това си ти.

При тия думи Уленшпигел падна на задника си с вирнати във въздуха крака, защото човекът така го цапна с юмрук под носа, че пред очите му блеснаха повече от сто искри. Сетне, като се хвърли бързо отгоре му, макар те коремът му бе тежък, той почна да го бъхти навсякъде и ударите заваляха като град по мършавото тяло на Уленшпигел. И тоягата му падна на земята.

— Нека това ти бъде за урок — рече му човекът. — Да не закачаш почтените хора, тръгнали на поклонение. Защото запомни хубаво това: и аз отивам в Алзенберг, както е обичаят, да моля пресвета Дева Мария жена ми да пометне детето, заченато, когато бях на път. За да бъде удостоен с такава голяма милост, човек трябва да върви и подскача заднишком, почвайки от двадесетата стъпка с жилището си, докато стигне първите стъпала на църквата, но без да проговори през всичкото време. А сега, уви, ще трябва да почна отново.

Уленшпигел вдигна тоягата си и рече:

— Аз ще ти дам да разбереш, нехранимайко, как се иска от Богородица да убива децата в утробата на майките.

И почна да удря злия рогоносец тъй жестоко, че го остави насред пътя ни жив, ни умрял.

А през това време към небето непрекъснато възлизаха жалбите на поклонниците, звуците на флейтите, виолите, гъдулките и гайдите и — подобно на чист тамян — димът от пържените гозби.

Край огнището Клаас, Зуткин и Нел разговаряха за пътуващия поклонник.

— Щерко — рече Зуткин, — как не успя с прелестите на младостта си да го задържиш завинаги при нас!

— Уви! — рече Нел. — Не мога.

— То е, защото — отговори Клаас — той е обзет от съвсем друга сила, която то кара да се скита непрестанно, без да си почива, освен когато трябва да напълни устата си.

— Лош човек, грозен човек — рече Нел.

— Лош — каза Зуткин, — да, да речем, че е лош, но грозен не е. Макар да няма гръцко или римско лице, неговото е още по-хубаво; защото неговите пъргави нозе са фламандски, острите му кафяви очи са като очите на Франк от Брюге, а носът и устата му — направени сякаш от две лисици, изкусни в хитрините и скулптурата.

— Но кой направи — попита Клаас — неговите лентяйски ръце и нозете му, които тъй бързо тичат да търсят удоволствия?

— Неговото много младо сърце — отговори Зуткин.

По него време Катлин изцери с билки един вол, три овце и една свиня на Спилман, но не можа да изцери кравата на Жан Белун. И той я обвини, че е магьосница. Каза, че тя е направила магия на животното, тъй като, когато давала билките, я милвала и й приказвала сигурно на някакъв дяволски език, защото почтен християнин не бива по никакъв начин да говори на животно.

Споменатият Жан Белун добави, че е съсед на Спилман, чиито вол, овце и свиня тя бе изцерила, и че щом е убила неговата крава, тя несъмнено е била подбудена от Спилман, който завиждал, че земите на Жан Белун са по-добре обработени и по-доходни, отколкото неговите, на Спилман. По свидетелствуването на Питер Мьолмистер, почтен и с добро име човек, както и на Жан Белун, който удостовери, че в Дамме Катлин е известна като магьосница и че сигурно е убила кравата, Катлин беше арестувана и осъдена да бъде подложена на мъчения, докато признае престъпленията и злодеянията си.