Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Мъжете казаха, че жените са направили добре и един от тях рече:

— Поклоннико пътешествуващ, искаш ли да пътешествуваш през сосове и фрикасета?

— Ще пътешествувам през тях с бързоходи ботуши — отговори Уленшпигел.

Тъкмо когато щеше да влезе в залата на угощението заедно с тях, той съгледа по пътя за Париж дванадесет слепци. Когато минаха край него, те се оплакаха, че са гладни и жадни и Уленшпигел реши, че те трябва да вечерят днес царски за сметка на старшия свещеник на Уккле в памет на панихидите.

Той се приближи до тях и им каза:

— Ето девет флорина, елате да ядете. Усещате ли мириса на фрикасето?

— Уви! — казаха те. — Усещаме го от половин левга, но без никаква надежда.

— Сега, щом имате девет флорина, ще ядете — рече Уленшпигел. Но не им даде нищо.

— Бог да те благослови — отговориха те.

Уленшпигел ги поведе и те насядаха около една малка маса, а братята от ордена „Гуляйджийското лице“ се настаниха заедно с жените и щерките си около една голяма маса.

Слепите, уверени, че имат девет флорина, казаха гордо на съдържателя:

— Дай ни ядене и пиене от най-хубавото, което имаш.

Съдържателят, който бе чул да се споменава за девет флорина, помисли, че флорините бяха в кесиите им, и ги попита какво желаят.

Тогава всички едновременно се развикаха:

— Сланина с грах, яхния от говеждо, от телешко, от овнешко, от пиле. — Ами надениците да не са за кучетата? И кой не е грабвал кървавица и черна, и бяла, щом подуши миризмата й? Ох, колко кървавици съм виждал аз, когато очите ми гледаха. — Де са андерлехтските Koekebakken 65 65 Палачинки. — Б.пр. с масло? Те пеят в тигана сочни, хрупкави и отварят страшна жажда. — Кой ще ми донесе яйца с шунка или шунка с яйца, тия двама побратими, толкова приятни за устата? — Де сте вие, небесни choesels 66 66 Белгийско ядене от бъбреци и шкембета. — Б.пр. , гордо плаващи мръвки месо сред бъбреци, гребени на петли, телешки ядки, волски опашки, овнешки крака и много лук, пипер, карамфил, мускатово орехче, всичкото задушено с три кани бяло вино вместо сос? — Кой ще ви донесе при мене, божествени свински суджуци, толкова кротки, че не промълвите думица, когато човек ви поглъща? Вие пристигате направо от Страната на изобилието, тлъстата страна на лентяите, които вечно ближат сосове. Но де сте вие, изсъхнали листа от миналите есени! — Аз искам яхния с бакла! — За мене свински уши. — За мене молитвена броеница от жълтунки, в която бекасите ще бъдат Отче наш , а Веруюто — един тлъст петел.

Съдържателят отговори добродушно:

— Ще ви се донесе един омлет от шестдесет яйца, а като пътепоказатели за вашите лъжици — петдесет черни кървавици, забучени и изпускащи пара над тая планина от ядене, а отгоре на това големи чаши бира — то пък ще бъде реката.

Лиги потекоха от устата на клетите слепци и те казаха:

— Давай тук и планината, и пътепоказателите, и реката.

А братята от ордена „Гуляйджийското лице“ и жените им, седнали вече заедно с Уленшпигел на масата, си говореха, че за слепите тоя ден е ден на невидимо угощение и че затова тия нещастници губят половината от удоволствието си.

Когато омлетът, украсен с магданоз и латинка, носен от съдържателя и четворица готвачи, пристигна, слепите се нахвърлиха веднага върху му и почнаха да бъркат вътре. Но съдържателят с доста усилия сложи на всекиго по равна част в паницата.

Жените се трогнаха, като видяха как лапат слепите, въздишайки блажено, тъй като бяха много гладни и гълтаха кървавиците като стриди. А пълните чаши бира се изливаха в стомасите им като водопад от върха на планина.

Когато облизаха паниците си, те отново поискаха Koekebakken, жълтунки и нови фрикасета.

Но съдържателят им поднесе голям съд, пълен само с говежди, телешки и овнешки кокали, които плаваха в хубав сос. Сега той не им раздели гозбата.

Когато натопиха хубаво в соса парчета хляб и ръцете си до лактите и измъкнаха само телешки ребра и овнешки кокали, та дори и говежди челюсти, всеки от тях помисли, че неговият съсед е взел всичкото месо и почнаха да се удрят яростно един друг с кокали по лицата.

Братята от „Гуляйджийското лице“, след като се смяха до насита, пресипаха част от своите ястия в чиниите на бедняците и когато някой от тях потърсваше кокал, за да удря, намираше дрозд, пиле, една-две чучулиги, а през това време жените дърпаха главите им назад и наливаха изобилно в устата им брюкселско вино. И когато те опипваха слепешката, за да разберат отде идеха тия ручеи от амброзия, хващаха някоя фуста и се мъчеха да я задържат. Но жените веднага се изплъзваха.