Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Вятърът разнасяше по пътищата благоуханния лъх на ливадите; в далечината морето въздишаше лениво, огряно от слънцето; Уленшпигел беше горд като млад дявол, а Нел се срамуваше от своето щастие като някоя малка светица от рая.

Тя скланяше глава на рамото му, той вземаше ръцете й и както вървяха, целуваше челото, бузите и прелестната й уста. Но тя не промълвяше ни дума.

След няколко часа те се сгорещяваха и ожадняваха, пиеха мляко у някой селянин, но не се разхлаждаха.

И те сядаха върху тревата край някой ров. Много бледа, Нел беше замислена и Уленшпигел я гледаше боязливо:

— Тъжно ли ти е? — питаше тя.

— Да — отговаряше той.

— Защо? — питаше тя.

— Не знам — отговаряше той, — но всички тия ябълкови и черешови дръвчета, потънали в цвят, тоя марен въздух, натежал сякаш от топлината на мълниите, тия великденчета, които разцъфват поруменели из ливадите, глогът, целият бял, ей тук до нас, в живия плет… Кой ще ми обясни защо се чувствувам смутен и готов всеки миг да умра или да заспя? Сърцето ми забива толкова силно, когато чувам, че птиците се събуждат по дърветата и когато виждам върналите се лястовици; и тогава ми се поисква да отида по-далеч от слънцето и от луната. И ту ми е студено, ту ми е горещо. Нел, бих искал да ме няма вече на тоя свят или да подаря хиляди живота на оная, която би ме обичала…

Но тя не промълвяше ни дума и радостно усмихната, гледаше Уленшпигел.

На задушница Уленшпигел излезе от катедралата заедно с няколко хаймани на негова възраст. Ламме Гудзак се бе заблудил между тях като овца сред вълци.

Ламме щедро почерпи всички, тъй като всеки неделен и празничен ден получаваше от майка си по три патара.

Той тръгна заедно с другарите си и отиде в Червения щит , у Ян Ван Либеке, който им поднесе бира от Куртре.

Пиенето ги сгорещи и като почнаха да приказват за молитви, Уленшпигел заяви, че от задушницата имат сметка само свещениците.

Но в компанията им имаше един Юда: той направи донос, че Уленшпигел е еретик. Въпреки плачовете на Зуткин и молбите на Клаас Уленшпигел бе хванат и затворен. Той с гоя месец и три дни в един зимник с железни решетки, без да види никого. Тъмничарят изяждаше три четвърти от храната му. През това време събраха добри и лоши сведения за него. Установи се, че той бе само един зъл присмехулник, който непрекъснато се подиграва над ближния, но никога не е злословил срещу господа бога, срещу Богородица Дева, нито срещу преподобните светии. И затова присъдата беше мека; защото биха могли да го жигосат по лицето с нажежено желязо и да го бият с камшик до разкървяване.

Но пред вид на младостта му съдиите го осъдиха само да върви със свещ в ръка сред първото църковно шествие след свещениците по риза, гологлав и бос.

Това стана в деня на Възнесение.

Когато шествието се връщаше вече в църква, той се спря пред входа на катедралата и каза високо:

— Благодаря на господа Исуса! Благодаря на отците свещеници! Техните молитви носят сладост и дори прохлада на душите в чистилището. Защото всяка „Ave“ е кофа вода, изляна върху гърба ми, и всяка Отче наш — цяло каче.

И народът го слушаше много набожно, но се смееше.

На Петдесетница той трябваше пак да върви след шествието: беше по риза, гологлав, бос и със свещ в ръка. Когато се върнаха, той се изправи пред входа на църквата, хванал почтително свещта, но все пак с подигравателни гримаси, и каза високо и ясно:

— Ако молитвите на християните носят голямо облекчение на душите в чистилището, молитвите на старшия отец на катедралата, човек свети съвършен във всички добродетели, така успокояват мъките от огъня, че те изведнъж се превръщат в студен шербет. Но за дяволитепалачи няма ни капчица.

Народът и сега пак много набожно го слушаше, но се смееше, а старшият свещеник на катедралата се усмихваше пастирски.

След това Уленшпигел бе изгонен за три години от Фландрия с условие да отиде на поклонение в Рим и да донесе опрощение от папата.

За тая присъда Клаас плати три флорина; но той даде един флорин и на сина си и му набави поклонническо облекло.

В деня на заминаването, когато прегръщаше Клаас и тъжната си, обляна в сълзи майка, Уленшпигел беше много разстроен. Те го изпратиха доста надалеч по пътя заедно с мнозина граждани и гражданки.

Когато се прибраха в къщурката си, Клаас каза на жена си:

— Жено, много жестоко е да се наказва с такова тежко наказание един младеж за няколко глупави думи.