— Нел — попита я Уленшпигел, — ще се проясни ли скоро времето?
И я погледна, усмихнат любовно.
— Защо питаш? — каза тя.
— Защото, когато е ясно, не падат капки — отговори Уленшпигел.
— Махай се — каза тя. — Върви при твоята хубава дама със сърмената рокля: ти я развесели много добре.
Тогава Уленшпигел изпя:
Плачът по любимата сякаш,
пробожда сърцето ми с нож.
Смехът й е мед, а сълзите
са бисерни едри зърна.
Обичам я всяка минута.
Поръчвам и плащам черпня
с чудесно вино от Лувен.
Поръчвам и плащам черпня —
щом Нел се засмее пред мен.
— Долен човек — рече тя. — Отгоре на всичко ти ми се присмиваш.
— Нел — каза Уленшпигел, — аз съм човек, но не съм долен, защото нашият благороден род, род на помощник-кметове, има на герба си три сребърни кани на фон от тъмна бира. Кажи ми, Нел, наистина ли във Фландрия, когато посееш целувки, жънеш плесници?
— Не ща да приказвам с тебе — рече тя.
— Защо тогава си отваряш устата да кажеш това?
— Яд ме е на тебе — каза тя. Уленшпигел я тупна лекичко по гърба и каза:
— Целунеш ли някое лошо девойче — то почва да ти се надува; натупаш ли го — става нежно. Хайде бъди нежна, миличка, аз те натупах.
Нел се обърна. Той разтвори прегръдки, тя се хвърли на шията му и каза разплакана:
— Ти няма да ходиш вече там, нали, Тил? Но той не можеше да й отговори, тъй като стискаше нейните клети треперещи пръстчета и избърсваше с устните си топлите сълзи, които валяха от очите на Нел като едри капки на бурен дъжд.
По онова време Ганд, благородният град 54 54 Император Карл е роден в Ганд.
, отказа да плаща припадащата му се част от налога, който искаше от него Карл, син на града и император. Той не можеше да плати, тъй като бе разорен парично от Карл. Това беше тежко престъпление и императорът реши да отиде сам да го накаже.
Защото на бащиния гръб синовната тояга боли повече от другите.
Франсоа Дългоносия, негов противник, му предложи да мине през Франция. Карл прие и вместо да бъде задържан като пленник, бе чествуван и славословен като император. Владетелите винаги се споразумяват, когато трябва да се подпомагат срещу своите народи.
Карл остана дълго време във Валансиен 55 55 Валансиен — нидерландски индустриален град, близо до френската граница, знаменит със своите дантели и фини тъкани.
, без да показва с нищо, че е разгневен. Ганд, бащата, не се боеше, уверен, че синът-император ще му прости, защото е постъпил правилно.
Карл стигна до стените на града с четири хиляди конници. Придружаваше го Алба 56 56 Алба-Фернандо Алварес Алба, херцог Толедо (1508–1582) — един от най-видните испански пълководци на XVI век, управител на Нидерландия от 1567 до 1573 година.
, както и принц Орански. Простият народ и дребните занаятчии искаха да се възпротивят на това синовно влизане и да вдигнат на крак осемдесетте хиляди жители на града и околностите; едрите буржоа се противопоставиха от страх, че простият народ ще вземе надмощие. А Ганд би могъл въоръжен да насече на парченца сина си и четирите му хиляди коня. Но той го обичаше и дори дребните занаятчии отново се изпълниха с упование.
И Карл обичаше града, но го обичаше заради сандъците с пари, които бе получил и които още искаше да получи от него.
Щом завзе Ганд, той постави навсякъде военни постове, а денем и нощем из града сновяха патрули. След това с голяма тържественост той обяви присъдата над града.
Най-личните граждани трябваше да се явят с въже на шията пред неговия престол и да молят за прошка; Ганд бе обявен за виновен в престъпления, за които се плаща най-скъпо; измяна, нарушение на договори, неподчинение, размирици, въстание и оскърбление на величеството. Императорът като бог обяви, че отменя всички привилегии, права, свободи и обичаи, издаде постановление, което засягаше бъдещето: когато неговите наследници приемат властта, трябва да дадат клетва, че няма да се съобразяват с нищо друго освен с Caroline concession 57 57 Concessio Carolina — В 1540 година император Карл V предприел наказателна експедиция срещу своя роден град Ганд, защото градът се бил отказал да внесе налога, за който се бил съгласил предварително. Новите конституционни наредби били обявени на града в една грамота, наречена Concessio Carolina.
— т.е. с правото на робство, дадено от него на града.
Той сравни със земята манастира „Сен Бавон“, за да издигне на негово място крепост, отдето лесно би могъл да пробие с гюллета гърдите на своя родител.
Читать дальше