Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Като добър син, който бърза да вземе наследството, той конфискува всички имоти на Ганд, доходи, къщи, оръдия и военни муниции.

Той сметна, че градът е прекалено добре защитен и затова заповяда да съборят Червената кула, кулата при Жабешката дупка, градските порти Браампорт, Стеенпорт, Ваалпорт, Кетелпорт и много други, изработени и скулптирани като скъпоценности от камък.

По-късно, когато в Ганд идваха чужденци, те си говореха:

— Тоя ли неукрепен и опустошен град хвалеха толкова много?

А жителите на Ганд отговаряха:

— Император Карл неотдавна срина великолепния пояс на града.

И като казваха това, те изпитваха срам и яд. А от срутените порти императорът вземаше тухли за крепостта, която строеше.

Той искаше Ганд да бъде беден, та да не може нито чрез труда си, нито с производството си, нито с пари да се противопоставя, на неговите горди замисли; и затова го осъди да плати частта от налога, която бе отказал, т.е. четиристотин хиляди каролуса еднократно и още по шест хиляди каролуса ежегодно — за вечни времена. Градът му бе заел пари и той трябваше да му плаща рента от сто и петдесет ливри. Но той го принуди да му върне записите и като плати по тоя начин дълга си, истински се обогати.

При не един случай Ганд му бе проявявал обичта си и му бе помагал, но той заби меч в гърдите на родината си, за да търси кръв, тъй като не можеше вече да бозае оттам мляко.

След това той погледна Roelandt, хубавата камбана, и заповяда да обесят на нейния език оня, който бе забил тревога, за да призове гражданите да защитят правата си. Той няма милост към Roelandt, езика на неговата родина, езика, чрез който тя говореше на Фландрия; Roelandt, гордата камбана, която казваше за себе си:

Той сметна, че неговият роден край говори много високо и махна камбаната. И жителите от равнината казаха, че Ганд е умрял, защото синът му е изтръгнал езика с железни клещи.

През тия пролетни дни, светли и прохладни, когато земята цяла е любов, Зуткин шиеше до отворения прозорец, Клаас си тананикаше някакъв припев, а Уленшпигел бе сложил на главата на Тит Бибулус Шнуфиус съдийска шапчица. Кучето движеше крака, като че искаше да обяви някакво решение, но то беше, за да се отърве от шапчицата.

Изведнъж Уленшпигел затвори прозореца, разтича се из стаята, започна да се качва по столове и маси, запротяга към тавана ръце. Зуткин и Клаас видяха, че той се е засилил да хване едно съвсем малко птиченце с трептящи криле, което пищеше от страх, свито до една греда в ъгъла на тавана.

Тъкмо Уленшпигел щеше да го хване и Клаас рязко го запита:

— Защо скачаш тъй?

— За да го хвана — отговори Уленшпигел. — Ще го сложа в клетка, ще му дам зрънца и ще го накарам да ми пее.

През това време птиченцето с тревожен писък хвърчеше из стаята и удряше главичката си в стъклата на прозореца.

Уленшпигел продължаваше да го гони, но Клаас сложи тежко ръка върху рамото на сина си:

— Хвани го — рече той, — тури го в клетка и го накарай да ти пее, ала да знаеш, че и аз ще те сложа в клетка с яки железни пръчки и също така ще те накарам да пееш. Ти обичаш да тичаш, но няма вече да тичаш; когато ти е студено, ще стоиш на сянка, а когато ти е горещо — ще бъдеш на слънце. И някой неделен ден ние ще заминем и ще забравим да ти оставим храна, а когато се върнем в четвъртък и се приберем в къщи, ще намерим Тил умрял от глад и целия вдървен.

Зуткин заплака, а Уленшпигел скочи:

— Какво правиш? — попита Клаас.

— Отварям прозореца за птичето — отговори той.

И наистина птичето, което беше кадънка, изхвръкна през прозореца, изцвъртя весело, дигна се като стрела във въздуха, след това кацна на едно близко ябълково дърво, изчисти крилца с човката си, отърси перушинките си и ядосано отправи на своя птичи език хиляди проклятия към Уленшпигел.

Тогава Клаас му каза:

— Сине, никога не отнемай — нито на човек, нито на животно — свободата, която е най-скъпото нещо на света. Остави всеки да отиде на слънце, когато му е студено и на сянка — когато му е горещо. А нека бог съди негово свето величество, който, след като окова във вериги свободната вяра във Фландрия, сега пък е поставил благородния Ганд в клетката на робството.

Филип се ожени за Мария Португалска 58 58 Мария Португалска — в края на 1543 година Филип, шестнадесетгодишен, се оженил за братовчедка си, португалската инфанта Мария. и присъедини нейните владения към испанската корона. Тя му роди дон Карлос, жестокия безумец. Но кралят не обичаше жена си!