Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Докато той плуваше към брега, хлапетиите, които бяха прерязали въжето, му викаха:

— Как си със здравето, Уленшпигел? Да не смяташ, безподобен въжеиграчо, да учиш шараните в езерото да играят на въже?

Уленшпигел излезе от водата, изтърси се и викна подире им, защото те бяха избягали от страх да не ги бие:

— Не се страхувайте; елате следния неделен ден, аз ще ви покажа нови номера и вие ще получите дял от печалбата.

На следния неделен ден момчетата не срязаха въжето, но всички застанаха на стража наоколо, за да не би някой друг да го повреди, защото сума свят се бе събрал.

Уленшпигел им каза:

— Нека всеки от вас ми даде едната си обувка и аз се обзалагам, че каквито и да са те — малки или големи, — ще играя по въжето с тях.

— Какво ще ни дадеш, ако изгубиш? — попитаха те.

— Четиридесет кани бира — отговори Уленшпигел, — а ако спечеля аз, ще ми платите три патара.

— Добре — казаха те.

И всяко от тях му даде една обувка. Уленшпигел сложи всичките в престилката, с която беше препасан, и с гоя товар танцува, наистина доста мъчничко, по въжето.

Момчетата му викаха отдолу:

— Ти каза, че ще ходиш по въжето обут с нашите обуща; хайде обувай ги и изпълни облога си.

Уленшпигел, продължавайки да играе по въжето, отговори:

— Никога не съм казвал, че ще обувам вашите обуща, но че ще играя по въжето с тях. И ето аз танцувам и те всички танцуват заедно с мене в престилката ми. Не виждате ли с вашите ококорени жабешки очи? Дайте ми трите патара.

Но те му дюдюкаха и викаха, че трябва да им върне обувките.

Уленшпигел им ги хвърли една след друга накуп. Произлезе яростно сбиване, защото никой от тях не можеше да познае своята обувка в общия куп, нито пък да я вземе без караница.

Тогава Уленшпигел слезе от дървото и поля биещите се, но не с чиста вода.

Инфантът изпълни петнадесет години и по навик продължаваше да скита из коридорите, стълбищата и стаите на двореца. Ала най-често го виждаха да се върти около апартаментите на придворните дами, за да се заяжда с пажовете, които подобно на него дебнеха като котки из коридорите. Други пък, застанали в двора, дигнали глави нагоре, пееха някоя нежна песен.

Щом ги чуеше, инфантът се показваше на някой прозорец и изплашваше клетите пажове, които виждаха тая бледа муцуна вместо милите очи на възлюблените си.

Между придворните дами имаше една прелестна фламандка от Дюдзееле, близо до Дамме, пълничка, великолепен узрял плод, чудно хубава със своите зелени очи и червеникави вълнисти коси, които блестяха като злато. Весела по нрав и пламенна по темперамент, тя не скриваше никога от никого своята благосклонност към щастливия кавалер, комуто даваше божествената привилегия — открит лист за любов в нейните прекрасни владения. По онова време имаше един хубав и горд благородник, когото тя обичаше. Всеки ден в определен час тя отиваше при него и Филип узна това.

Той се настани на пейка до един прозорец, задебна и когато тя мина край него с пламнали очи, полуотворена уста, прелестна, току-що изкъпана, зашумоляла с роклята си, извезана с жълта сърма, тя видя инфанта, който й каза, без да става от пейката:

— Госпожо, бихте ли се спрели за един миг?

Нетърпелива като кобила, която са задържали в нейния устрем, тъкмо когато препуска към красавеца жребец, цвилещ в ливадата, тя отговори:

— Ваше височество, тук всеки трябва да се подчинява на вашата княжеска воля.

— Седнете до мене — рече той.

Изгледа я похотливо, остро и лукаво й каза:

— Кажете ми Отче наш на фламандски; учеха ме, но аз го забравих.

И клетата придворна дама трябваше да му прочете Отче наш , а той я накара да го повтори по-бавно.

Така той принуди бедничката дама да го повтори десет пъти тъкмо когато тя смяташе, че е дошло време за други молитви.

След това почна да я превъзнася, приказва й за нейните хубави коси, за свежия цвят на лицето й, за бистрите й очи, но не посмя да каже нищо за облите й рамене, нито за закръглените й гърди, нито за каквото и да е друго нещо.

Когато тя реши, че може вече да си тръгне и дори погледна към тъмния ъгъл, дето я чакаше нейният избраник, инфантът я попита дали знае кои са добродетелите на жената.

От страх да не сбърка, тя не отговори и тогава той й каза наставнически:

— Добродетелите на жената са да бъде целомъдрена, да пази честта си и да води скромен живот.

Той я посъветва също така да се облича благопристойно и да прикрива тялото си.