Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Уленшпигел закачи куртката на един гвоздей и цялата нощ хвърля отгоре й ръкавите.

От дигнатия шум дойде шивачът:

— Нехранимайко — каза му той, — каква нова и лоша шега си измислил?

— Че това лоша шега ли е? — отвърна Уленшпигел. — Вижте тия ръкави: цяла нощ съм ги хвърлял върху куртката и пак не можаха да се задържат.

— То се знае — рече шивачът — и затуй аз ще те изхвърля на улицата; ще видиш дали ще можеш да се задържиш там.

През времето, когато Катлин биваше у някои добри съседи, които я пазеха добре, Нел отиваше сама далеч, много далеч, до Анверс, покрай Еско или другаде, търсейки непрекъснато да зърне в лодките по реката и по прашните пътища своя приятел Уленшпигел.

А Уленшпигел, който беше по това време в Хамбург, отиде един ден на панаира; там той видя, че е пълно с търговци, между тях няколко стари евреи, които живееха от лихварство и вехтошарство.

И Уленшпигел пожела да почне търговия и затова събра от земята конски лайна и ги занесе в жилището си, което беше някаква издатина от крепостната стена. Там той ги изсуши. След това купи червена и зелена коприна, направи малки торбички, сложи вътре лайната и ги завърза отгоре с панделки, като че бяха пълни с мускус. После скова от няколко дъски сандъче, окачи го със стари въжета за врата си и отиде на пазара, като носеше пред себе си сандъчето, пълно с торбички. Вечер той запалваше сред тях една свещица, за да се виждат.

Когато някой го попиташе какво продава, той отговаряше загадъчно:

— Ще ви кажа, само че говорете тихо.

— Но какво е това? — питаха купувачите.

— Това са — отговаряше Уленшпигел — зърна, по които се предсказва бъдещето, донесени направо от Арабия във Фландрия и приготвени най-изкусно от известния Абдул Медил, потомък на великия Мохамед.

Някои купувачи си приказваха:

— Турчин е.

Други:

— Поклонник е, дошъл от Фландрия; не го ли познавате по изговора му?

И бедняците, окаяни и дрипави, идваха при Уленшпигел и му казваха:

— Дай ни от тия зърна, които предсказват.

— Ако имате да платите по един флорин — отговаряше Уленшпигел.

И бедняците, окаяни и дрипави, си отиваха тъжни и думаха:

— Радостите на тоя свит са само за богатите.

Мълвата, че се продават такива зърна, скоро се пръсна из пазара. Гражданите си казваха:

— Там някакъв фламандец има зърна, по които се предсказва бъдещето, осветени в Ерусалим, на гроба на нашия спасител Исус; но казват, че не искал да ги продава.

И всички граждани отиваха при Уленшпигел и искаха да купят от зърната.

Но Уленшпигел, който търсеше големи печалби, отговаряше, че те не са още достатъчно узрели и окото му гледаше към двама богати евреи, които се разхождаха из пазара.

— Много бих искал да зная — рече един гражданин — какво ще стане с моя кораб, който е сега по морето.

— Ще се издигне до небето, ако вълните са много високи — отговори Уленшпигел.

Друг един му посочи своята хубавичка, цяла поруменяла щерка и му каза:

— Тя ще върви добре, нали?

— Всичко върви нататък, където природата иска — отговори Уленшпигел, защото бе видял как девойчето даде ключ на един момък, а той, надул се от доволство, каза на Уленшпигел:

— Господин търговецо, дайте ми една от вашите предсказващи торбички, за да видя сам ли ще спя тая нощ.

— Писано е — отговори Уленшпигел, — че който сее ръжта на съблазънта, пожънва рогатината 76 76 Болест по ръжта. — Б.пр. на рогоносците.

Младежът се ядоса:

— За кого подмяташ? — рече гой.

— Зрънцата казват, че ти пожелават щастлив брак и съпруга, която да не те премени с шапката на Вулкан. Ти знаеш ли тая шапка?

И добави проповеднически:

— Защото жена, която дава капаро още при пазарлъка за женитба, по-късно раздава на безценица на другите цялата стока.

А девойчето, което искаше да се представи за самоуверено, рече:

— Всичко това вижда ли се в предсказващите торбички?

— Там се вижда и един ключ — пошепна й на ухото Уленшпигел.

Но момъкът си беше отишъл вече заедно с ключа.

Неочаквано Уленшпигел забеляза как един крадец измъкна от сергията на един саламджия наденица, дълга около аршин, и я пъхна над наметката си. Продавачът не го видя. Крадецът се приближи много весело до Уленшпигел и му каза:

— Какво продаваш, пророче на злочестини?

— Торбички, в които ще видиш, че ще бъдеш обесен, защото много си обичал надениците — отговори Уленшпигел.

При тия хуми крадецът избяга бързо, а окраденият продавач се развика: