Вкопчани така една в друга, те не съгледаха яката кука, вързана с копринена връвчица, която се издигна от дъното на водата, заби се под перката на ситата щука, измъкна я от реката заедно с противника й и ги метна безцеремонно двете на тревата.
Като ги изкормяше, Уленшпигел каза: — Мили мои щукички, не сте ли вие като папата и императора, които се ядат един друг, а не съм ли аз народът, който в отредения от бога час ви хваща в разгара на борбата и двете на куката си?
През това време Катлин, която още живееше и Боргеру, продължаваше да броди из околностите и си приказваше: „Ханске, мъжо, те запалиха огън на главата ми; пробий една дупка в нея, за да излезе душата ми. Ах! Тя непрекъснато чука вътре и всеки удар е люта болка.“
А Нел се грижеше за лудата и в същото време мислеше натъжена за приятеля си Уленшпигел.
А в Дамме Клаас правеше пак връзки дърва, продаваше въглищата си и често го обземаше тъга, когато мислеше за изгнаника Уленшпигел, който дълго още нямаше да се върне в къщи.
Зуткин по цял ден седеше на прозореца и гледаше дали няма да си дойде синът й Уленшпигел.
А Уленшпигел, който бе стигнал в околността на Кьолн, реши, че сега има влечение към градинарство.
Той се глави за слуга у Ян дьо Зуурсмул, началник на ландскнехтите, който насмалко щеше да бъде обесен, тъй като не даде откуп, и затова изпитваше голям ужас от коноп, който тогава на фламандски се наричаше кенип .
Един ден Ян дьо Зуурсмул тръгна да покаже на Уленшпигел какво трябва да върши, заведе го чак до края на оградения си имот и там видяха една малка нива, цялата засята с кенип .
Ян дьо Зуурсмул каза на Уленшпигел:
— Всякога, когато видиш това грозно растение, трябва да го измърсяваш, защото то се употребява и при мъченията с колело, и на бесилото.
— Ще го измърсявам — отговори Уленшпигел.
Един ден, когато Ян дьо Зуурсмул беше на трапезата заедно с неколцина приятели, лакоми като него, готвачът рече на Уленшпигел:
— Иди в зимника и донеси зенип (което значи горчица).
Уленшпигел се престори, че уж е чул кенип вместо зенип , измърси отвратително паничката със зенип в зимника и се върна, за да го занесе на трапезата, като все пак се смееше.
— Защо се смееш? — попита Ян дьо Зуурсмул. — Да не мислиш, че носовете ни са запушени? Яж тоя зенип, щом сам си го приготвил.
— Аз предпочитам печено с канела — отговори Уленшпигел.
Тогава Ян дьо Зуурсмул стана, за да го набие.
— В тая паничка с горчица — рече том — има човешки мръсотии.
— Господарю — отвърна Уленшпигел, — не си ли спомняте деня, когато отидох с вас до края на имота ви? Там още ми посочихте зенипа и ми казахте: „Навсякъде, дето видиш това растение, измърсявай го, защото то се употребява и при мъченията с колело, и на бесилото.“ Аз го измърсих, господарю, аз го измърсих много срамотно; недейте ме би заради послушанието ми.
— Аз казах кенип , а не зенип — викна яростно Ян дьо Зуурсмул.
— Господарю, вие казахте зепип , а не кенип — отговори Уленшпигел.
Така те дълго се препираха: Уленшпигел говореше смирено. Ян дьо Зуурсмул крещеше като орел и смесваше едно с друго — зенип, кенип, кемп, земп, земп, кемп, земп, сякаш клъбце усукана коприна.
А сътрапезниците се смееха както дяволите, когато ядат котлети от доминиканци 75 75 Доминиканци — монаси от ордена „Свети Доминик“. От 1232 г. папата възложил на тоя орден задължението да бъде духовен съд на инквизицията.
и бъбреци от инквизитори.
Но Уленшпигел трябваше да напусне Ян дьо Зуурсмул.
Нел постоянно оплакваше себе си и лудата си майка.
Уленшпигел се нае да работи при един шивач, който му каза:
— Когато шиеш, ший нагъсто, та да не се вижда нищо.
Уленшпигел седна в едно буре и започна да шие.
— Не ти казах това — извика шивачът.
— Аз се свих в бурето, може ли да се вижда така? — отговори Уленшпигел.
— Ела тук — рече шивачът, — седни върху масата и почвай да правиш гъсти, един до друг бодове и уший дрехата като тоя вълк (вълк наричаха дълга селска дреха).
Уленшпигел взе дрехата, разряза я на парчета и я уши по такъв начин, че заприлича на вълк.
Когато шивачът видя това, извика:
— Какво направи, дявол да те вземе?
— Вълк — отговори Уленшпигел.
— Зъл присмехулнико! — рече шивачът. — Вярно, аз ти казах вълк, но ти знаеш, че вълк значи дълга селска дреха.
След някое време той му каза:
— Калфа, преди да си легнеш, нахвърляй ръкавите на тая куртка („нахвърлям“ на шивашки език значи тропосвам).
Читать дальше