Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Грей яркото слънце сред синьо небе;
знамена, огледала и дръжки на саби —
обвийте ги в креп,
обвийте ги в траурен креп
и накити скъпи махнете.
Песента за Смъртта аз започвам,
на предатели песента пея!

Те стъпиха с крак на гърдите и шията
на гордите наши земи —
на Брабан и на Фландрия, на Хено и Анверс,
на Артоа и на Люксембург.
Стръв користна тука ги води.
За тия предатели пея.

Когато врагът оплячкосва навсякъде,
когато испанците влизат в Анверс,
попове, владици, началници бойни,
в премени от свила и сърма,
с лица, зачервени от вино,
се точат из всичките улици —
позорно вървят из града.

И инквизицията затова
победно тържествува.
И Тителмановците нови
затварят глухонеми —
че били еретици.
Аз песен за предателите пея.

Страхливци подли, вий, които
Компромиса подписахте —
да бъдат имената ви навеки прокълнати!
Къде сте днеска в часа за бой?
Подобно гарвани
подир испанците вървите вие.
За траур, барабани, бийте!

Земя белгийска, утрешния ден
ще те осъди, че въоръжена,
ти все пак ги остави да плячкосват.
Ти, бъдеще, не бързай много.
Виж как предателите действуват:
те бяха двайсет, а сега — хиляда,
заели длъжности навред,
големите на по-малките дават.

Те действуват в съгласие, та тъй,
чрез леност и раздори —
лозунгите на тяхната измяна —
по-лесно съпротивата да смажат.
Огледалата, дръжките на сабите
обвийте в траурни була!
Аз песен за предателите пея.

Те обявяват за бунтовници тук
всички испанци или недоволни
и забраняват да им се помага
със хляб, с подслон,
с барут и със куршуми.
Ала когато хванат някого да бесят,
да, да го бесят —
на свобода го незабавно пускат.
Въставай! — казват гражданите в Брюксел,
Въставай! — казват и във Ганд,
и целият народ белгийски.
Злочести хора, искат да ви смажат,
изправени помежду крал и папа,
във кръстоносен поход срещу Фландрия.

Наемници, те идат настървени
от миризма на кръв;
глутници от псета,
гъмжило от хиени и змии.
Те идат тук и лакоми, и жадни
и днес ти, клета бащина земя,
си готова за разруха и за смърт.

Не дон Хуан приготвя за Фарнезе,
любимецът на папата, свободен път,
а тия, що със злато ти обсипа,
с отличия и почести големи,
които изповядваха във църква
жените ни, о, татковино скъпа,
девойките и малките дечица!

Събориха те на земята те и ето,
омразният Испанец се навежда
и нож на твойто гърло слага днес.
Безсрамно се погавриха със тебе,
когато принц Орански в Брюксел
посрещнаха с блестящи празненства.

И над канала, сред бенгалски огън,
сред толкоз блясък, пукот, веселба,
от фойерверки, грейнали в нощта,
със хубави картини и килими,
с безбройни кораби, за празник украсени,
те изиграха, о, земя белгийска,
познатата история на Йосиф,
от братята си собствени продаден.