И куците, и крастави, и еднооки
мъничета из улиците дигат крак отново
и пръскат го със топло и солено,
а с тях и хрътки, и овчарски псета,
и кучета унгарски и брабански,
а също от Намюр и Люксембург.
Да живей Голтака!
И натъжен, и с муцуна във пяна
при господаря си отива той да пукне,
а господарят му с ритник ще го посрещне,
защото недостатъчно бил хапал.
Във пъкъла той за Смъртта се жени
и тя му казва: „Моят херцог.“
А той на нея: „Моя инквизиция.“
Да живей Голтака!
А вий, камбани, зазвънете силно,
камбанен хор, пространството със песни изпълни;
звънете, чаши и бутилки!
Да живей Голтака!
Когато заловеният от Ламме монах разбра, че Голтаците не искат да го убиват, а само да вземат откуп, почна да вири нос на кораба.
— Гледайте — рече той, като се разхождаше и клатеше яростно глава, — гледайте в каква бездна от мръсни, черни и просташки ужаси попаднах, щом стъпих в тая дървена каца. Ако не бях тука, аз, когото бог е помазал…
— С кучешка мас ли? — попитаха Голтаците.
— Кучета сте вие — отговори монахът и продължи, — да, крастави, скитащи, мръсни, оскубани кучета, избягали от тучната пътека на нашата майка, светата католическа църква, за да поемете посталите пътища на нашата дрипава протестантска църква. Да, ако не бях аз тук, във вашата дървена калевра, във вашата каца, бог отдавна би я потопил в най-дълбоките морски бездни заедно с вас, с вашите прокълнати оръжия, с вашите дяволски топове, с вашия певец-капитан, с вашите богохулни полумесеци, да, чак в неизбродимите дълбини на царството на сатаната, дето няма да ви горят, не, а ще замръзнете, ще треперете, ще умрете от студ — и така до веки веков. Да, бог в небесата ще угаси по тоя начин вашата нечестива злоба срещу нашата блага света майка католическата църква, срещу преподобните светци, срещу техни преосвещенства владиците и благословените наредби, които бяха обмислени с такава мекота и зрялост. Да, и горе от рая аз ще ви гледам морави като цвекло или бели като ряпа — толкова студено ще ви бъде. Нека бъде така, да бъде, да бъде!
Матросите, войниците и юнгите му се надсмиваха и го замерваха със сух грах, издухван с тръбички. А той закриваше с ръце лицето си от това обстрелване.
След като кървавият херцог напусна страната, тя бе управлявана от господата Медина Сели и дьо Рекесенс, които не бяха толкова жестоки. След това от името на краля управляваха Генералните щати 175 175 Генерални щати — народни събрания при кралските управления, начиная от 14 век, в които са представени трите съсловия: духовенство, благородници и трето съсловие.
.
През това време жителите на Зеландия и Холандия, които имаха голямата изгода, че морето и язовете бяха техни природни укрепления, въздигнаха свободни храмове на бога на свободните; и папските палачи можеха редом с тях да пеят своите химни; а принц Орански Мълчаливия се въздържа да учреди една наместническа и кралска династия…
Белгия беше разорена от валонците 176 176 Валонци — население на южните и западни провинции на Нидерландия, френско по език и католическо по религия.
, недоволна от сключеното примирие в Ганд 177 177 Гандското примирие било сключено на 8 ноември 1576 година в град Ганд като отбранителен и нападателен съюз на 13 провинции (католически и протестантски) против испанците.
, което, както се говореше, трябваше да сложи край на всички вражди. И тия валонци Pater noster knechten 178 178 Буквално „роби на Отче наш“ — така нарекли валонците заради фанатичната им привързаност към католицизма.
, с едри черни броеници на шиите — две хиляди бяха намерени в Спиенна, в Хено, — отвличаха волове и коне, по хиляда и двеста, по две хиляди наведнъж, като избираха най-хубавите, отвличаха в полята и зеленчуковите градини жени и девойки, ядяха, без да плащат, и изгаряха в хамбарите селяните, които ходеха въоръжени, защото, както казваха, не искаха да ограбят плода на тежкия им труд.
И хората от народа си приказваха: „Дон Хуан 179 179 Дон Хуан Австрийски — незаконен брат на Филип II. Управител на Нидерландия от ноември 1576 година др дени на смъртта си — 1 октомври 1578.
ще пристигне със своите испанци и негово височество ще дойде със своите французи — не с хугенотите, а с папистите и Мълчаливия, който иска да управлява в мир Холандия, Зеландия, Гелдерн, Утрехт и Оверисел, отстъпва с тайно споразумение белгийските области, та господин Анжуйски да се възцари там.“
Читать дальше