Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Но други от народа имаха още доверие.

„Господата от Генералните щати — казваха те — имат двадесет хиляди души, добре въоръжени, със силна артилерия и добра конница. Те ще се противопоставят на всички чужди наемници.“

Ала добре осведомените казваха: „Господата от Генералните щати имат двадесет хиляди души на книга, но не в полето: те нямат конница, и на една левга от лагера им Pater noster khechten им крадат под носа конете. Те нямат и артилерия, защото решиха да изпратят на дон Себастиян 180 180 Дон Себастиян Португалски (1557–1578) — възпитаник на езуитите, водил упорита борба с африканските маври и се мъчил да ги покръсти. в Португалия сто топа с барут и гюллета, макар че бяха необходими тук; и никой не знае де са отишли двата милиона екю, които платихме на четири пъти в данъци и контрибуции; гражданите на Ганд и на Брюксел се въоръжават, Ганд — за протестантизма, а Брюксел — като Ганд; в Брюксел жените бият тамбурини, докато мъжете им правят укрепления. И Ганд храбрият изпраща на Брюксел веселия барут и топове, които му не достигат за отбрана срещу недоволните и срещу испанците.“

И всички в градовете и в равнината виждат, че не бива да се вярва нито на господата, нито на мнозина други. И ние гражданите, и хората от простия народ сме наскърбени дълбоко, че след като дадохме парите си и сме готови да дадем и кръвта си, виждаме, че нищо добро не се върши за татковината ни. И макар че с големи усилия най-сетне всички оръжия са приготвени за борба срещу враговете на страната, Белгия е боязлива и гневна, защото няма верни водачи, за да я поведат към бой и победа.

И добре осведомените си приказваха:

„При сключването на примирието в Ганд холандските и белгийски благородници се заклеха да изкоренят враждите, както и белгийските и нидерландските области да си помагат взаимно; заявиха, че наредбите вече не съществуват, че конфискациите се премахват и че се установява мир между двете религии; обещаха, че ще сринат всички стълбове, трофеи, надписи и статуи, издигнати от херцог Алба, за да ни опозори. Ала враждите са живи в сърцата на водачите; благородниците и духовенството подхранват раздора между отделните държави на Съюза; те получават пари, за да плащат на войниците, а ги използуват да тъпчат стомасите си; има петнадесет хиляди ненасрочени дела за искове по конфискувани имущества; лютераните и католиците се съюзяват срещу калвинистите; законните наследници не могат да изгонят грабителите от имотите си; статуята на херцога е съборена, ала образът на инквизицията е в сърцето им.“

И злочестият прост народ и тъжните граждани продължаваха да очакват смелия и верен водач, който ще ги поведе в бой за свободата.

И те си приказваха: „Де са знаменитите мъже, подписали Компромиса, обединили се, както казваха самите те, за доброто на родината? Защо тия двулики хора сключиха тоя толкова «свещен» съюз, щом трябваше веднага да го разкъсат? Защо се събраха с такъв шум и възбудиха гнева на краля, а сетне се разделиха като страхливци и предатели? Както бяха петстотин — големи и малки благородници, сплотени като братя, — те щяха да ни спасят от испанската ярост; но те пожертвуваха благоденствието на белгийската земя заради своето лично благоденствие, както сториха Егмонт и Хоорн.“

„Горко ни! — казваха те. — Ето иде дон Хуан, честолюбивият красавец, враг на Филип, но още по-голям враг на отечеството ни. Той иде от името на папата и за себе си. Благородниците и духовенството ни предадоха.“

И започнаха нещо като война. По стените на големите и малки улици на Ганд и Брюксел, дори по мачтите на корабите на Голтаците се появиха съобщения с имената на предатели, командуващи армии и коменданти на крепости; името на граф Лидеркерке, който не защити замъка си срещу дон Хуан; на управителя на Лиеж, който пожела да предаде града на дон Хуан; на господата Аершот, Мансфелд, Берлаймонт и на Расенгиен; имената на хора от Държавния съвет, на Жорж дьо Лаленг, наместник във Фрисландия, на командуващия армия господин Росиньол, агент на дон Хуан, посредник за убийства между Филип и Жореги 181 181 Хауреги Хуан — се опитал да убие през март 1582 година Вилхелм Орански. , несръчния атентатор на принц Орански; името на архиепископа на Камбре, който поиска да пусне испанците в града; имената на анверските езуити, които предлагаха на Генералните щати три бурета злато — два милиона флорина, — за да не разрушат замъка и да го държат за дон Хуан; на лиежкия епископ; на католическите отвратителни проповедници, които клеветяха патриотите; на утрехтския епископ, когото гражданите изпратиха другаде да пасе тревата на предателството; на ордените на монасите-просяци, които интригуваха в Ганд в полза на дон Хуан. Жителите на Боа льо Дюк приковаха на позорния стълб името на кармелитския монах Пиер, който, подпомогнат от епископа и духовенството му, бе решил да предаде града на дон Хуан.