Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Аз искам да ме лекувате — каза Ламме, — но ако някой друг — някой хаймана, невежа миризлив, гнойлив, гурелив и сополив — дойде тук да заеме мястото ми на главен готвач и забърка с мръсните си пръсти в моите сосове, по-скоро бих го убил с дървената лъжица, която тогава ще стане желязна.

— Все пак — каза Уленшпигел — трябва ти един помощник, ти си болен…

— Помощник ли? — каза Ламме. — Помощник на мене! Та ти си цял натъпкан с неблагодарност, като наденица с кълцано месо! Помощник ли, синко, и това го казваш ти на мене, твоя приятел, който толкова дълго време и така сито те е хранил! Сега вече раната ми ще се отвори наново. Ти си лош приятел: та кой тогава би ти приготвил храната така, както аз? Какво ще правите и двамата, ако не бях тука да приготвям за тебе, началнико капитан, и за тебе, Нел, вкусни яхнии?

— Ние сами ще си приготвяме гозбите — каза Уленшпигел.

— Сами ще си ги приготвяте! — каза Ламме. — Тебе те бива да ги ядеш, да се наслаждаваш на мириса им, но да ги приготвяш — не; клети приятелю и началнико капитан, с твое позволение аз бих ти поднесъл раница, нарязана на ленти, и ти ще я ядеш и ще смяташ, че това са твърди черва; остави ме, остави ме, синко, да си бъда главен готвач тук, иначе ще изсъхна като прът.

— Остани си тогава главен готвач — каза Уленшпигел; — а ако не оздравееш, аз ще затворя готварницата и ще ядем само сухари.

— Ах, синко! — каза Ламме, разплакан от радост. — Ти си добър като света Богородица.

Но изглеждаше, че той оздравя.

Всяка събота Голтаците го виждаха как мери корема на монаха с един дълъг кожен ремък.

Първата събота той каза:

— Четири педи.

Измери себе си и каза:

— Четири педи и половина.

И като че се натъжи.

Но на осмата събота той измери монаха и радостно му каза:

— Четири педи и три четвърти.

А монахът, който се ядоса, когато Ламме го мереше, му каза:

— Какво искаш от мене, дебелако?

Но Ламме му се изплези и не каза нищо.

И седем пъти на ден матросите и войниците го виждаха да дохожда с някое ново ястие и да казва на монаха:

— Ето ти мазна бакла с фламандско масло: ял ли си такова нещо в твоя манастир? Лицето ти е охранено, на тоя кораб не се отслабва. Не усещаш ли да ти са израсли възглавници от тлъстина по гърба? Скоро няма да имаш нужда от дюшек за спане.

При второто ядене на монаха той каза:

— Вземи, ето ти палачинки, приготвени по брюкселски. Французите ги наричат креп 183 183 Креп — игра на думи. Креп — crêpe — значи палачинки и в същото време, както на български, було за траур. , защото ги носят на шапките си в знак на траур; тия не са черни, но светли и позачервени от пещта: виждаш ли как маслото капе от тях? Така ще капе и от твоето шкембе.

— Не ми се яде — каза монахът.

— Трябва да ядеш — каза Ламме: — да не мислиш, че това са палачинки от елда? Чисто пшеничено брашно, отче, тлъсто отче, от най-хубаво пшеничено брашно, отче с четири гушки; виждам вече как пониква и петата и сърцето ми се радва. Яж!

— Остави ме на мира, дебелако — рече монахът.

Ламме се ядоса и му отвърна:

— Аз разполагам с живота ти: предпочиташ ли въжето пред пълна паница пюре от грах с пържени късчета хляб? Ей сега ще ти го донеса.

И когато дойде с паницата, продължи:

— Пюрето от грах не обича да го ядат само: затова прибавих и кнедли, както ги правят в Немско, хубави тестени топки от коринтско брашно, пуснати в кипяща вода: те са тежки за ядене, но дават сланинка. Яж, колкото искаш. Колкото повече ядеш, толкова повече ще се радвам: не прави така, като че се отвращаваш, не въздишай толкова силно, като че ти е дошло много: яж. Не е ли по-добре да ядеш, отколкото да бъдеш обесен? Я да видим бута ти! Той също е надебелял: две педи и седем пръста обиколка. Има ли по-голям свински бут?

След един час той се върна пак при монаха:

— Вземи — рече му той, — ето ти девет гълъба: за тебе убиха тия невинни животни, които хвърчаха без страх над корабите: не ги пренебрегвай, аз ги напълних с по едно топче масло, среда от хляб, стъргано мускатово орехче и карамфил, стрит в бакърен хаван, лъскав като твоята кожа; на слънцето му е много драго, че може да се оглежда в такова светло лице като твоето, светло от мазнината ти, от хубавата мазнина, която натрупа благодарение на мене.

При петото ядене той му донесе гозба от риба.

— Как ти се вижда — каза му той — тая плакия от риба? Морето те носи и те храни: то не би могло да стори повече и за негово кралско величество. Да, да, виждам, личи вече и петата гушка: малко по-издута е отляво, отколкото вдясно: ще трябва да поохраниш и тая онеправдана страна, защото бог е казал: „Бъдете справедливи към всеки.“ Каква ще бъде тая справедливост, ако няма равномерно разпределяне на тлъстината? За шесто ядене ще ти донеса миди, това са стридите на бедняците, приготвени така, както никога не са ги приготвяли в твоя манастир: невежите ги варят и ги ядат; ала това е само началото на гозбата: след това трябва да се извадят от черупките, да се сложат техните нежни телца в едно тиганче, да се задушат леко с керевиз, с мускат и с карамфил, да се направи сос от бира и брашно и да се поднесат заедно с филии пържен хляб. Така ги приготвих и за тебе. Защо децата дължат на бащите и на майките си толкова голяма признателност? Защото им дават покрив и обич, а най-главното храна; затова ти трябва да ме обичаш като баща си и майка си и като на тях ми дължиш признателност заради стомаха си: така че недей въртя насреща ми такива свирепи очи.