Аз ще ти донеса след малко бирена супа с брашно, с много захар и много канела. Знаеш ли защо? За да може твоята тлъстина да стане прозрачна и да трепери на кожата ти: да се вижда, когато се движиш. Но ето че удря камбаната за прибиране: спи си спокойно, без да се грижиш за утрешния ден, уверен, че пак ще намериш тлъсти гозби и твоя приятел Ламме, който без друго ще ти ги приготви.
— Махай се и ме остави да се помоля богу — каза монахът.
— Моли се — каза Ламме, — моли се с веселата музика на хъркането: бирата и сънят ще ти натрупат тлъстина, хубава тлъстина. Аз съм весел.
И Ламме отиде да си легне.
А матросите и войниците му казаха:
— Защо даваш толкова тлъста храна на тоя монах, който не ти желае доброто?
— Оставете ме да си върша работата — каза Ламме. — Аз върша едно голямо дело.
Настъпил беше декември, месецът на дългите нощи, и Уленшпигел пише:
Анжуйското височество поиска
да властвува в белгийската земя
и маската си трябваше да махне.
Но областите под испанско иго
не са се променили на анжуйски
и с данъците разполагат те.
Забийте барабаните, забийте!
За теб, Анжуецо пропаднал!
Те имат всичко в своя пълна власт —
имоти, данъци, различни ренти
и избор на управници общински,
и длъжностите също.
Затуй се сърди
на протестантите височеството, който
във Франция минава за безбожник.
О, ти, Анжуецо пропаднал!
Той иска да царува тук със сила, с меч,
всевластен цар над всички ни да бъде,
това височество — Анжуйския херцог.
И със измама иска да обсеби
най-личните белгийски градове —
дори Анверс; нащрек бъдете, граждани, нащрек.
О, ти, Анжуецо пропаднал!
Не срещу тебе, Францийо,
се хвърля обезумелия от ярост наш народ,
и смъртоносните оръжия, които стрелят,
не удрят благородното ти тяло.
И не на твоите чеда са
ония трупове, които
заприщват портите Кип дорпски днес.
О, ти, Анжуецо пропаднал!
Не твоите чада народът блъска
от крепостта надолу вдън земя.
Той хвърли там анжуйското височество,
Анжуецът, развратникът, безволен;
той смуче, Францийо, кръвта ти
и нашата се кани да изпие,
ала това ще му преседне.
О, ти, Анжуецо пропаднал!
Анжуйското височество извика
в един неукрепен и беззащитен град:
„Убивайте! Убивайте ги! Да живее литургията!“
Със своите любимци-хубавци,
в очите на които свети пламък.
Безсрамен и нахален, и тревожен —
развратен пламък, без любов.
О, ти, Анжуецо пропаднал!
Тях ние удряме, не тебе,
народ злочест, обременен от тях с налози,
с повинности и данъци различни;
изпълнени с презрение, те вземат
с насилие жито, коне, коли от тебе,
от тебе, който си баща за тях.
О, ти, Анжуецо пропаднал!
О, Францийо, която като майка откърми тия
развратници и отцеубийци мръсни,
които името ти чернят във чужбина;
ти вдишваш смрадът
на тяхната нечиста слава,
на новите им подвизи дивашки…
О, ти, Анжуецо пропаднал!
Ще украсиш с нов бисер своята корона и
с нова област — своята земя.
На тъпия петел ти остави „Разврат и битки“.
Стъпи на шията им,
ти, народ на Франция,
смажи ги с крак, народ мъжествен,
и всичките народи ще те благославят
зарад Анжуеца пропаднал!
През май, когато нощем фламандските селянки хвърлят бавно назад през главите си три черни зърна бакла, за да се предпазят от болести и смърт, раната на Ламме наново се разтвори: хвана го силна треска и той поиска да го занесат да легне върху палубата, срещу клетката на монаха.
Уленшпигел се съгласи, но от страх да не би приятелят му да падне в морето при някой пристъп на треската, каза да го вържат здраво в леглото му.
Когато идваше на себе си, Ламме непрекъснато заръчваше да не забравят монаха и му се плезеше.
А монахът думаше:
— Ти ме оскърбяваш, дебелако.
— Не — отговаряше Ламме, — аз те угоявам.
Духаше лек ветрец, слънцето топлеше приятно; Ламме, вързан здраво за леглото, за да не би в припадък да скочи от палубата, мислеше, че се намира в готварницата си и каза:
— Днес пещта е разпалена. Скоро ще имаме дъжд от жълтунки. Жено, разстели мрежите в градината ни. Колко си хубава така, със запретнати до лактите ръкави. Ръката ти е бяла, искам да я ухапя, да я ухапя с устни, които са кадифени зъби. За кого е това хубаво тяло, за кого са тия хубави прозрачни гърди под бялата ти блуза от тънък плат? За мене, моя сладка любима. Кой ще направи фрикасе от гребени на петел и от кокоши трътки? Без много мускат отгоре, той причинява треска. Бял сос, мащерка и дафинов лист: къде са жълтъците от яйцата?
Читать дальше