Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Те отговориха:

— Ще ги надупчим. Да живее Голтака!

Когато се върна на своя кораб, Уленшпигел нареди да се съберат на палубата матросите и войниците и им съобщи какво е решил адмиралът.

Те отговориха:

— Ние имаме крила — това са нашите платна; ние имаме кънки — това са киловете 173 173 Кил — подводна част на кораба. Още по-точно — дълга греда от предницата до задната част на кораба, която образува гръбнака. на нашите кораби; имаме гигантски ръце — нашите куки за абордаж. Да живее Голтака!

Флотата тръгна и кръстосва пред Амстердам на една миля навътре в морето така, че никой не можеше ни да влезе, ни да излезе без тяхно разрешение.

На петия ден дъждът спря; вятърът задуха още по-люто под ясното небе; жителите на Амстердам не даваха никакъв признак на живот.

Изведнъж Уленшпигел видя, че на палубата се качи Ламме, подгонил с голямата си дървена лъжица преводача на кораба, млад момък, който владееше много добре френски и фламандски, но още по-добре — науката за лакомията.

— Обеснико — думаше Ламме, като го бъхтеше, — да не мислиш, че безнаказано можеш да ядеш моите фрикасета, преди да са напълно сготвени? Качвай се горе на мачтата, да видиш дали не са се размърдали по амстердамските кораби. Така поне ще свършиш нещо полезно.

Но преводачът отговори:

— Какво ще ми дадеш за това?

— Искаш да ти се плати, преди да си свършил работата ли? — рече Ламме. — Крадливо семе, ако не се качиш, ще накарам да те набият. И френският ти език няма да те спаси.

— Хубав език е той — каза преводачът, — любовен и боен език.

И се покачи.

— Е? Какво има, мързеливецо? — попита Ламме.

Преводачът отговори:

— Не виждам нищо — нито в града, нито по корабите.

И каза, като слезе:

— Плати ми сега.

— Задръж това, което си отмъкнал — отговори Ламме. — Но от крадено полза няма: сигурно ще го повърнеш.

Качил се пак на мачтата, преводачът извика неочаквано:

— Ламме! Ламме! Крадец влиза в кухнята ти!

— Ключът е в кесията ми — отговори Ламме.

Тогава Уленшпигел дръпна Ламме встрани и му каза:

— Синко, това голямо спокойствие в Амстердам ме плаши. Те имат някакви тайни намерения.

— И аз помислих същото — рече Ламме. — В раклата водата в кърчазите замръзва. Закланите птици са се втвърдили; надениците са побелели от скреж; маслото е като камък, дървеното масло е станало бяло, солта суха като пясък на слънце.

— Иде мраз — каза Уленшпигел. — Те ще настъпят с големи сили и с артилерия.

Той отиде на адмиралския кораб и каза на адмирала от какво се страхуваше. Адмиралът му отговори:

— Вятърът духа откъм Англия; ще завали сняг, но няма да замръзне; върни се на кораба си.

И Уленшпигел си отиде.

През нощта падна голям сняг; но скоро задуха вятър откъм Норвегия, морето замръзна и стана като под. Адмиралът видя това.

Опасявайки се да не би жителите на Амстердам да дойдат по леда и да подпалят корабите, той заповяда на войниците да приготвят кънките си, в случай че ще трябва да се бият вън и около корабите, а на артилеристите на железните и чугунени топове — да наредят до лафетите купища гюллета, да заредят топовете и да държат непрекъснато запалени фитилите.

Но амстердамци не дойдоха.

И така минаха седем дни.

На осмия ден привечер Уленшпигел нареди да се даде хубаво угощение на матросите и войниците, за да им бъде като броня срещу острия вятър, който духаше.

Но Ламме каза:

— Останали са само сухари и слаба бира.

— Да живее Голтака! — рекоха те. — Това ще бъде постно угощение в очакване часа на битката.

— Който няма да удари скоро — рече Ламме. — Амстердамци ще дойдат да подпалят корабите ни, но не тая нощ. Те ще трябва да се съберат предварително около огнището, да изпият много чаши варено вино със захар от Мадейра — да даде бог и на вас — и след като говорят до среднощ с търпение, благоразумие и пълни чаши, ще решат, че могат и на следния ден да решат дали да ни атакуват, или не, през идната седмица. Утре, пиейки отново варено вино със захар от Мадейра — да даде бог и на вас, — те отново със спокойствие, търпение и с пълни чаши ще решат, че ще трябва да се съберат някой друг ден, за да разберат дотогава дали ледът може, или не може да удържи голям отряд. И ще накарат това да се провери от учени хора, които ще изложат заключението си на пергамент. Като го получат, те ще узнаят, че ледът е дебел около половин аршин, че е достатъчно здрав, за да удържи няколкостотин души с топове и полски оръдия. След това ще се съберат отново, за да обсъдят и пресметнат на спокойствие, търпение и с много чаши варено вино дали е по-добре — поради съкровищата, които взехме от лисабонците — да нападнат нашите кораби, или да ги изгорят. Така колебливи и отлагащи, те ще решат, че ще трябва да превземат, а не да изгорят нашите кораби, макар че по тоя начин ще извършат голяма несправедливост към нас.