Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Трелонг и Голтаците извикаха:

— Да живее Ламме! Ще имаш и правото, и закона, и властта!

— Но — рече той — искам да ви помоля смирено за още нещо. Аз съм дебел, едър и як, дълбоко е шкембето ми, дълбок е стомахът ми; клетата ми жена — дано бог ми я възвърне — винаги ми даваше две порции вместо една: дайте ми и вие това благоволение.

Трелонг, Уленшпигел и моряците казаха:

— Ще имаш две порции, Ламме.

А Ламме изведнъж се натъжи и рече:

— Жено моя! Сладка, миличка моя! Ако нещо може да ме утеши за твоето отсъствие, то е, че в сегашната си длъжност ще си припомням твоите небесни гозби и нашето прелестно жилище.

— Трябва да положиш клетва, синко — каза Уленшпигел. — Нека донесат голямата дървена лъжица и големия меден казан.

— Кълна се — каза Ламме — в бога, нека ми бъде на помощ, кълна се да бъда верен на принц Орански, наричан Мълчаливия, който управлява от името на краля областите Холандия и Зеландия, да бъда верен на господин дьо Люмей, адмирала, който командува пашата доблестна флота, и на господин Трелонг, вицеадмирал и капитан на кораба „Бриел“; кълна се, че доколкото слабите ми сили позволяват, ще готвя ястия от меса и птици, каквито късметът ни отреди, и то съобразно нравите и обичаите на знаменитите някогашни готвачи, оставили прекрасни съчинения с рисунки по великото готварско изкуство; кълна се, че ще храня споменатия господин Трелонг, нашия капитан, неговия помощник, моя приятел Уленшпигел и всички вас — боцмана, лоцмана, помощник-капитана, юнгите, войниците, топчиите, пазача на вината, ординареца на капитана, лекаря, тръбача, матросите и всички останали. Ако печеното е недопечено, а птицата не е дотам зачервена, ако чорбата има блудкав мирис и пречи на доброто храносмилане; ако ароматът на сосовете не ви подтикне да се втурнете в кухнята, разбира се, с мое позволение; ако не ви направя всички весели, с цветущи лица, аз ще се откажа от благородните си задължения и ще призная, че съм некадърен да стоя занапред върху престола на кухнята. Бог да ми е на помощ в тоя живот и в другия.

— Да живее главният готвач — казаха те, — царят на кухнята, императорът на фрикасетата. В неделен ден той ще получава по три порции вместо по две.

И Ламме стана главен готвач на кораба „Бриел“. И докато вкусните чорби се варяха в тенджерите, той се изправяше гордо при вратата на кухнята и държеше като скиптър своята голяма дървена лъжица.

И в неделните дни имаше по три порции.

Когато Голтаците се сражаваха с неприятеля, той на драго сърце оставаше в своята лаборатория за сосове, но от време на време излизаше на палубата и изстрелваше няколко куршума с аркебузата си, ала веднага слизаше пак, за да наглежда сосовете.

И тъй като беше едновременно съвестен готвач и храбър войник, всички го обичаха много.

Но никой нямаше право да влиза в кухнята. Защото тогава ставаше като дявол и удряше безмилостно, дето завърне, с голямата си дървена лъжица.

И отново го нарекоха Ламме Лъва.

По океана, по Еско, в слънчеви дни, в дъжд, сняг, градушка, зиме и лете корабите на Голтаците се носят, опънали всичките си платна, сякаш са лебеди, лебеди на бялата свобода.

Бяло — за свободата, синьо — за величието, оранжево — за принца: това е знамето на гордите кораби.

Всички платна опънати! Всички платна опънати — и вълните се удрят в смелите кораби и водата ги пръска с пяна.

Плават, тичат, хвърчат по реката гордите кораби на Голтаците с платна, досягащи водата, бързи като облаци, подгонени от северния вятър. Чувате ли как носовете им цепят вълните? Боже на свободните хора, да живее Голтака!

Малки кораби, големи лодки с палуби, платноходки, бързи като буреносен вятър, като мълниеносен облак. Да живее Голтака!

Лодки с палуби и платноходки се носят по реката. И когато летят право срещу вълните, с поставено на носа смъртоносно дуло на дълга кулеврина, разсечените вълни стенат. Да живее Голтака!

Всички платна опънати! Всички платна опънати и вълните блъскат смелите кораби и ги пръскат с пяна.

Нощем и денем, в дъжд, град и сняг те се носят! Облаци ли покриват небето, слънце ли грее, или звезди светят — Христос им се усмихваше. Да живее Голтака!

Кървавият крал узна за техните победи. Смъртта разяждаше вече палача и тялото му беше пълно с червеи. Тон минаваше по коридорите на двореца във Валядолид, окаян и свиреп, тътрейки подутите си и тежки като олово нозе. Жестокият тиран никога не пееше. Когато съмваше, той не се засмиваше и когато слънцето озаряваше като божия усмивка неговата империя, в сърцето му не трепваше никаква радост.