Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Говориш умно — отвърна Уленшпигел, — но не виждаш ли светлините, които пламват в града, и хора, които се суетят с фенери насам-натам?

— То е, защото им е студено — рече Ламме.

И продължи с въздишка:

— Всичко е изядено. Няма говеждо, нито свинско, нито птици: няма, уви, вино, нито хубава бира; само сухари и слаба бира. Който ме обича, да тръгва с мене.

— Де отиваш? — попита Уленшпигел. — Никой не бива да напуска кораба.

— Синко — рече Ламме, — сега ти си капитан и началник. Няма да сляза, ако не ми позволиш. Но помисли все пак, че завчера изядохме последната наденица и че в това люто време огънят на готварницата е слънце за добрите другари. Кой не би искал да подуши тук мириса на сосовете, да вдъхне аромата на божественото питие, приготвено от радостните цветя — веселието, смеха и доброто настроение? Затова, капитане и верен мой приятелю, ще се реша да кажа, че аз, който обичам само да си почивам и убивам с удоволствие само някоя крехка патица, някое тлъсто пиле или сочна пуйка, си измъчих душата, като не ям нищо и вървя след тебе, търпя умори и участвувам в битки. Погледни оттук светлините на оня богат чифлик, пълен с едър и дребен добитък. Знаеш ли кой живее там? Това е оня фрисландски лодкар, който предаде господин Дандело и отведе в Анкюиз, тогава още в ръцете на Алба, осемнадесет злочести благородници и приятели, които бяха обезглавени на конския пазар в Брюксел — на Ситния пясък. Тоя предател, който се казва Слос, получи от херцога за предателството си две хиляди флорина. С тия кървави пари като същински Юда той купи чифлика, който виждаш, заедно с добитъка и със земята наоколо; а земята и добитъкът, като се увеличаваха и му даваха плод, го направиха богат.

Уленшпигел отговори:

— Пепелта удря сърцето ми. Ти възвестяваш часа на божието възмездие.

— А също така — рече Ламме — и часа на яденето. Дай ми двадесет момчета, храбри войници и матроси, и аз ще отида да заловя предателя.

— Аз сам искам да ги водя — каза Уленшпигел. — Който обича справедливостта, да дойде с мене… Но не всички, драги и верни приятели; достатъчно са двадесет души, иначе кой ще пази кораба? Хвърляйте жребие със зарове. Станахте двадесет, елате. Заровете избират добре. Сложете си кънките и се плъзнете към звездата Венера, която блести над чифлика на предателя.

Вървете към светлината и елате, вие, двадесетината, като се пързаляте с брадви на рамо.

Вятърът свири и гони пред себе си снежни вихрушки по леда. Елате, смели мъже!

Вие не пеете, нито говорите; вървите съвсем направо и мълчаливо към звездата; ледът скрипти под кънките ви.

Който падне, веднага става. Стигаме до брега: по белия сняг ни една човешка фигура, в заледения въздух — ни една птица. Свалете кънките.

Ето ни вече на сушата, ето ливадите, слагайте отново кънките си. Ние сме обкръжили чифлика, затаили дъх.

Уленшпигел чука на портата, кучетата се разлайват. Той отново чука; отваря се един прозорец, стопанинът подава глава и казва:

— Кой си ти?

Той виждаше само Уленшпигел; другите бяха скрити зад пералнята.

Уленшпигел отговори:

— Господин дьо Буссю заповяда да отидеш веднага при него в Амстердам.

— Де ти е съпроводителното писмо? — каза човекът, като слезе и отвори портата.

— Тук — отговори Уленшпигел и му посочи двадесетте Голтака, които бързо се вмъкваха след него през отворената порта.

Тогава Уленшпигел му каза:

— Ти си Слос, предателят-лодкар; ти устрои засада, в която паднаха господата Дандело, Батембург и други господа. Де са парите, които получи за тяхната кръв?

Разтреперан, чифликчията отговори:

— Вие сте Голтаци, простете ми; аз не знаех какво правя. Тук нямам никакви пари: но ще ви дам всичко.

Ламме каза:

— Тъмно е; дай ни лоени или восъчни свещи.

Стопанинът отговори:

— Ей ги де висят лоените свещи.

Когато запалиха свещ, един от Голтаците, който бе до камината, рече:

— Студено е, да накладем огън. Ето там хубави съчки.

И посочи върху една лавица саксии с изсъхнали растения. Той взе едно от тях и както го разтърсваше заедно със саксията, тя падна и по земята се пръснаха дукати, флорини и реали.

— Ето де са парите — каза той, като посочи другите саксии.

Действително, когато ги изпразниха, намериха в тях десет хиляди флорина.

Като видя това, стопанинът нададе вик и заплака.

Привлечени от виковете му, дойдоха по долни дрехи слугите и слугините в чифлика. Мъжете, които се опитаха да защитят господаря си, бяха вързани, а засрамените жени, особено младите, се тулеха зад мъжете.