Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Тогава Ламме излезе напред и каза:

— Предателю чифликчия, де са ключовете от зимника, от конюшнята, от оборите и от кошарите?

— Безсрамни разбойници — рече стопанинът, — вие ще бъдете окачени на бесилката.

— Дойде часът на божието възмездие, дай ключовете!

— Бог ще отмъсти за мене — каза стопанинът и им ги даде.

След като изпразниха чифлика, Голтаците побързаха да се върнат на кънки в корабите — тия несигурни убежища на свободата.

— Аз съм главният готвач — думаше Ламме, като ги водеше, — аз съм главният готвач. Тикайте хубавите си шейнички, натоварени с вино и бира; карайте за рогата или другояче коне, волове, свини, овце и цялото стадо, запяло своите естествени песни. Гълъбите гугукат в кошниците; охранените петли, натъпкани с хлебна средина, се учудват в дървените си клетки, дето не могат да помръднат. Аз съм главният готвач. Ледът скърца под железните кънки. Вече сме на корабите. Утре ще има музика в готварницата. Пуснете скрипците. Опашете с колани конете, кравите и воловете. Прекрасно зрелище е да ги гледаш тъй увиснали на корема; утре ние ще увиснем с езиците си на тлъстите фрикасета. Скрипецът ги издига на кораба. Това са кебапи. Натрупайте ми надве-натри в трюма кокошки, гъски, патки и петли. Кой ще им извие врата? Главният готвач. Вратата е заключена, ключът е в кесията ми. Хвала на бога в готварницата! Да живее Голтака!

След това Уленшпигел отиде на адмиралския кораб, водейки Дирик Слос и другите пленници, които стенеха и плачеха от страх пред бесилото.

Чул шума, дойде господин Ворст; щом видя Уленшпигел и другарите му, осветени от червения блясък на факлите, той каза:

— Какво искаш от нас?

Уленшпигел отговори:

— Тая нощ хванахме в чифлика му предателя Дирик Слос, който устрои засада на осемнадесетте. Ето го. Другите са невинни слуги и слугини.

И като му подаде една кесия, добави:

— Тия флорини цъфтяха в саксиите, в къщата на предателя; те са десет хиляди.

Господин Ворст им каза:

— Вие сте сторили зле, че сте напуснали корабите; но поради добрия успех ще ви се даде прошка. Нека бъдат добре дошли пленниците и кесията с флорини, както и вие, храбреци, на които според морските права и обичаи аз отстъпвам една трета от плячката; другата ще бъде за флотата, а третата — за господин Орански; обесете веднага предателя.

Голтаците изпълниха заповедта, след това пробиха дупка в леда и хвърлиха в нея трупа на Дирик Слос.

Тогава господин Ворст каза:

— Да не би около корабите да е поникнала трева, та чувам кокошки да къткат, овце да блеят и волове и крави да мучат?

— Това са пленниците ни за стомаха — отговори Уленшпигел. — Те ще платят откупа си във вид на фрикасета. Господин адмиралът ще получи най-хубавото от тях. Колкото до слугите и слугините, между които има любезна и хубави женички, ще ги отведа на моя кораб.

Когато ги отведе там, той държа следната реч:

— Мъже и жени, вие сте сега на най-хубавия от всички кораби в света. Ние прекарваме времето си тук в непрекъснати веселби, угощения и пиршества. Ако желаете да си отидете — платете откуп: ако искате да останете, ще живеете като нас, ще работите и ядете здравата. Колкото до хубавите женички, аз като капитан им разрешавам пълна телесна свобода, като им казвам, че ми е все едно дали ще искат да си запазят приятелите, с които са дошли на кораба, или да си изберат някои храбри Голтаци измежду тук присъствуващите, за да им бъдат семейни другарки.

Но всички любезни женички останаха верни на приятелите си освен една, която поглеждаше усмихната Ламме и го попита дали не я иска.

— Много ти благодаря, миличка — каза той, — но аз съм ангажиран другаде.

— Човекът е женен — рекоха Голтаците, като видяха, че жената се ядоса.

А тя му обърна гръб и си избра друг, който имаше като Ламме голям корем и добродушно лице.

През тоя ден и през следните на корабите имаше големи веселби и угощения с вина, птици и месо, И Уленшпигел каза:

— Да живее Голтака! Духай, остър ветре, ние ще стоплим въздуха с нашия дъх. Нашето сърце пламти за тържеството на свободата на съвестта; нашият стомах пламти за месото на неприятеля. Да пием вино — млякото за мъжете. Да живее Голтака!

Нел също пиеше с голям златен потир и заруменяла от вятъра, пискаше с флейтата. И макар че беше студено, Голтаците весело ядяха и пиеха на палубата.

Изведнъж цялата флота видя на брега някаква черна тълпа, сред която светеха факли и лъщеше оръжие; сетне факлите угаснаха и настъпи пълен мрак.