Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Не ние, а други ще освободят земята на Фландрия — отговори Уленшпигел. — Нощта става съвсем тъмна. Войниците запалват факли. Ние сме близо до лобното място. О, любима моя, защо тръгна с мене? Не чуваш ли вече нищо, Нел?

— Чувам — каза тя — звън на оръжие в нивята. А там, на връх склона, над пътя, по който тръгваме, виждаш ли да блести по стоманата червеният пламък на факлите? Аз виждам огнените точки на фитилите на аркебузите. Спят ли нашите пазачи, или са слепи? Чуваш ли гръмотевицата? Виждаш ли как падат испанците, пронизани от куршуми? Чуваш ли „Да живее Голтака!“ Те се изкачват бегом по пътечката с насочени напред копия; те слизат с брадви надолу по хълма. Да живее Голтака!

— Да живее Голтака! — извикаха Ламме и Уленшпигел.

— Виж! — каза Нел. — Войниците ни дават оръжие. Вземи, Уленшпигел, вземи, любими. Да живее Голтака!

— Да живее Голтака! — вика цялата група пленници.

— Аркебузиерите не престават да стрелят — казва Нел. — Те падат като мухи, осветени от блясъка на факлите. Да живее Голтака!

— Да живее Голтака! — вика групата на спасителите.

— Да живее Голтака! — викат Уленшпигел и пленниците. — Испанците са в железен кръг. Убивай! Убивай! Не остана ни един прав. Убивай! Няма милост! Война без пощада. А сега да дигаме багажа си и да бързаме за Анкюиз. Кой е взел дрехите от сукно и коприна на палачите? Кой е взел оръжието им?

— Всички! Всички! — викат те. — Да живее Голтака!

И наистина те тръгват с кораб за Анкюиз, дето освободените германци остават заедно с тях, за да пазят града.

А Ламме, Нел и Уленшпигел отиват отново на своите кораби. И ето те отново пеят в свободното море: „Да живее Голтака!“

И кръстосват из залива на Флисинген.

Там Ламме отново се развесели. Той на драго сърце слизаше на сушата и отиваше на лов за волове, овце и домашни птици, както се ходи за зайци, елени и жълтунки.

И не беше сам в тоя питателен лов. Хубава гледка беше, когато се връщаха ловците начело с Ламме — въпреки забраната те дърпаха за рогата едрия добитък и гонеха дребния, караха с тояжка цели стада гъски и носеха закачени на канджи кокошки, пилета и петли.

По всички кораби тогава имаше пиршества и угощения. И Ламме думаше:

— Миризмата на сосовете стига чак до небето и там възрадва господа ангелите, които казват: „Това е най-вкусното месо.“

Докато те кръстосваха из залива, пристигна търговска флота от Лисабон, командуващият на която не знаеше, че Флисинген е вече превзет от Голтаците. Заповядаха му да пусне котва, обкръжиха флотата. Да живее Голтака! Барабани и флейти дадоха сигнал за абордаж 171 171 Абордаж — пристъп върху палубата на кораба. ; търговците имаха топове, копия, брадви и аркебузи.

Куршуми и гюллета заваляха върху корабите на Голтаците. Техните аркебузиери, прислонени около голямата мачта за дървени прикрития, стреляха сигурно, без да се излагат. Търговците падаха като мухи.

— Напред! — викаше Уленшпигел на Ламме и на Нел. — Напред! Там има подправки, скъпоценности, скъпи хранителни продукти, захар, мускат, карамфил, джинджифил, реали, дукати, златни, целите лъскави, талери. Има повече от петстотин хиляди парчета. Испанецът ще плати разноските по войната. Да пием! Да отслужим литургията на Голтаците — сиреч битката.

И Уленшпигел и Ламме тичаха навсякъде като лъвове. Нел, скрита зад дървените заслони, свиреше на флейтата. Заловиха цялата флота.

Когато преброиха мъртвите, видяха, че имаше хиляда от страна на испанците и триста — от Голтаците; между последните беше и готвачът на кораба „Бриел“. Уленшпигел поиска да държи реч пред Трелонг и моряците; Трелонг на драго сърце се съгласи. И той им каза:

— Господин капитан и вие побратими, току-що наследихме много подправки и Ламме, ТОВА добродушие шкембе, смята, че нещастният покойник, който лежи пред нас — бог да му отреди радост на оня свят, — не беше голям майстор на гозбите. Нека назначим Ламме на негово място и той ще ви готви небесни яхнии и райски чорби.

— Съгласни сме — казаха Трелонг и другите. — Ламме ще бъде главният готвач на кораба. Той ще носи голямата дървена лъжица, за да маха пяната от сосовете си 172 172 Игрословица: mouss значи пяна и ученик-моряк (юнга). .

— Господин капитан, другари и приятели — каза Ламме, — вие виждате, че плача от радост, защото не заслужавам такава голяма чест. Ала тъй като вие се обърнахте към моето нищожество, аз приемам благородните задължения на майстор по фрикасетата на смелия кораб „Бриел“, нови моля смирено да ми поверите върховната власт в кухнята, и то така, че вашият главен готвач — искам да кажа аз — да може съгласно правото, закона и силата да не позволява никому да изяжда частта на другите.