Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Седемте, увенчани със звезди, викаха:

— Любов, справедливост и милосърдие!

А седемте призрака се кикотеха. И техните гласове приличаха на гласовете на хиляди морски орли, които крещят заедно. И Смъртта ги удряше с камшика си.

И корабът се носеше по вълните, като прерязваше на две и кораби, и лодки, и хора, и жени, и деца. Над морето ехтеше жалбата на жертвите: „Милост!“

И червеният кораб минаваше над всички тях, а в това време призраците се смееха и крещяха като морски орли.

И Смъртта, разкикотена, пиеше вода, примесена с кръв.

И когато корабът се скри в мъглата, битката престана, а Седемте, увенчани със звезди, изчезнаха.

И Уленшпигел и Нел не виждаха вече нищо освен черното небе, бурното море, мрачните облаци, които се спускаха над фосфоресциращата вода, и съвсем наблизо — червени звезди.

Това бяха фенерите на двадесет и двата асабри. Морете и гръмотевицата ехтяха глухо.

И Уленшпигел удари тихичко камбаната за тревога и извика:

— Испанецът, испанецът! Той отива към Флисинген.

И викът се повтори по цялата флота.

И Уленшпигел каза на Нел:

— Сива сянка пада върху небето и морето. Фенерите светят вече слабо, зора се пуква, вятърът става хладен, вълните пръскат пяната си над палубата на корабите, силен дъжд се излива и веднага престава, слънцето изгрява радостно и позлатява гребена на вълните: това е твоята усмивка, Нел, свежа като сутринта, нежна като слънчев лъч.

Двадесет и двата асабри минават: по корабите на Голтаците барабаните бият, флейтите пищят; дьо Люмей вика: „Напред в името на принца!“ Евон Питерсен Ворт, вицеадмирал, вика: „В името на господин Орански и на господин адмирала напред!“ По всички кораби: „Йохана“, „Лебед“, „Ана Ми“, „Голтака“, „Компромис“, „Егмонт“, „Дьо Хоорн“, „Вилхелм Мълчаливия“; всички капитани викат: „В името на господин Орански и на господин адмирала напред!“

— Напред! Да живее Голтака! — викат войниците и матросите.

Корабът на Трелонг „Бриел“, дето са Ламме и Уленшпигел, следван отблизо от „Йохана“, „Лебед“ и „Голтака“, залавя четири асабри. Голтаците хвърлят във водата всички испанци, пленяват нидерландците, изпразват корабите като черупки на яйца и ги пускат в залива да се носят от вълните без мачти и платна. След това тръгват да преследват осемнадесетте други асабри. Силен вятър духа откъм Анверс, бордовете на бързите кораби се навеждат към водата от тежестта на платната, издути като бузите на калугер от миризмата на готварницата. Испанските кораби плават бързо; Голтаците ги преследват чак до залива на Миделбург под огъня на укрепленията. Там започва кървава битка: Голтаците се втурват с брадви върху палубите на корабите, които скоро се покриват с отсечени ръце и крака, така че след битката трябва да ги хвърлят с кошове в морето. Укрепленията стрелят срещу тях; те не искат да знаят и с вика: „Да живее Голтака!“ вземат от испанските кораби барут, оръдия, чували жито, изгарят корабите, след като са ги изпразнили, и тръгват към Флисинген, оставяйки ги пламнали и димящи в залива.

Оттам те ще изпратят групи да пробият язовете на Зеландия и Холандия и да помагат за строежа на нови кораби, особено на сто и четиридесет тонни кораби, които носят до двадесет чугунени оръдия.

Пада сняг над корабите. Цялата далечина е побеляла и снегът непрестанно пада, пада меко в черната вода и се топи.

Пада сняг над земята; съвсем бели са пътищата, съвсем бели са черните силуети на обезлистените дървеса. Нищо не се чува освен далечните градски часовници на Хаарлем и веселият хор на камбаните, които изпращат в замрежения въздух своите приглушени звуци.

Камбани, не звънете; камбани, недейте пя вашите прости и нежни мелодии: иде дон Фернандо, кървавото херцогче. Той иде срещу тебе, о, Хаарлем 169 169 Хаарлем — град в Северозападна Холандия. , град на свободата, с тридесет и пет отряда испанци, твои смъртни врагове; двадесет и два отряда валонци, осемнадесет отряда германци, осемстотин коне и мощна артилерия иде след тях. Чуваш ли по колите шума на тия смъртоносни железа? Фалконети, кулеврини, мортири с широка уста, всичко това е за тебе, Хаарлем. Камбани, не звънете; камбанен хор, не изпращай своите весели звуци в замрежения от сняг въздух.

— Ние, камбаните, ще звъним; аз, камбанен хор, ще продължавам да пея и хвърлям моите смели звуци в заснежения от сняг въздух. Хаарлем е градът на храбрите сърца, на мъжествените жени. От върха на своите камбанарии той гледа без страх как се вият като орди от адски мрави черните маси на палачите: Уленшпигел, Ламме и сто морски Голтаци са върху неговите укрепени стени. Тяхната флота кръстосва из езерото.