Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Когато удари камбаната за прибиране в къщи, той ги попита не искат ли да се качат всеки в своята голяма и хубава стая. Уленшпигел отговори, че една малка стая стига и за двамата. Съдържателят каза:

— Нямам малки стаички; всеки от вас ще има по една господарска стая, без да плаща.

И действително той ги заведе в богато наредени с мебели и килими стаи. В стаята на Ламме имаше голямо легло.

Уленшпигел, който бе пил много и умираше за сън, остави Ламме да си легне и скоро той стори същото.

На другия ден по обяд той влезе в стаята на Ламме и го намери, че спи и хърка. До него имаше хубавичка кесийка, пълна с пари. Отвори я и видя, че бяха жълтици и сребърни патари.

Той раздруса Ламме; за да го събуди; Ламме се опомни, потърка очи, погледна неспокойно наоколо си и каза:

— Жена ми! Де е жена ми?

И като посочи в леглото празното място до себе си, рече:

— Преди малко тя беше тук.

Сетне скочи от леглото, погледна отново навсякъде, претърси всички ъгли и ъгълчета на стаята, алкова и скриновете, тупна с крак и рече:

— Жена ми! Де е жена ми?

Съдържателят чу шума и се качи.

— Обеснико — каза Ламме, като го стисна за гушата, — де е жена ми? Какво направи с жена ми?

— Нетърпелив пътнико — каза съдържателят, — жена ти ли? Каква жена? Ти дойде сам. Аз не зная нищо.

— Ха! Той не знаел нищо — каза Ламме, като претърсваше наново всички ъгли и ъгълчета на стаята. — Ах! Тая нощ тя беше тук, в леглото, както през времето на нашата хубава любов. Да, де си, миличка?

И той хвърли кесийката на земята:

— Не ми трябват парите ти, а ти ми трябваш, твоето сладко тяло, твоето добро сърце, о, моя обична! О, небесни радости! Няма да се върнете вече. Мое сладко съкровище, аз бях свикнал вече да не те виждам и да живея без любов. А сега, след като отново ме завладя, ти ме изоставяш. Искам да умра. О! Жена ми, къде е моята жена?

Хвърли се на земята и заплака с горещи сълзи. Сетне отвори изведнъж вратата, хукна по риза из цялата странноприемница и по улицата и почна да вика:

— Жено! Де е моята жена?

Но скоро се върна, защото зли хлапетии почнаха да му дюдюкат и да хвърлят камъни по него.

А Уленшпигел го накара да се облече и му каза:

— Не се отчайвай, щом си я видял, пак ще я видиш. Щом се е върнала при тебе, значи, още те обича, защото сигурно тя е платила вечерята и господарските ни стаи и е оставила на леглото ти тая кесийка. Пепелта ми казва, че една невярна жена няма да направи такова нещо. Недей плака вече, а да вървим да защищаваме татковината си.

— Нека останем още в Брюге — каза Ламме, — ще пребродя целия град и ще я намеря.

— Няма да я намериш, щом се крие от тебе — рече Уленшпигел.

Ламме поиска обяснение от съдържателя, но той не рачи да му каже нищо.

И си тръгнаха за Дамме.

Из пътя Уленшпигел каза на Ламме:

— Защо не ми кажеш как я намери нощес до себе си и как си отиде?

— Синко — отговори Ламме, — ти знаеш, че бяхме гуляли с месо, бира и вино и че когато се качвах за спане, лишах с голяма мъка. Носех, за да си светя, голяма восъчна свещ като някой благородник и преди да си легна, сложих светилника на един сандък; вратата остана полуотворена, сандъкът бе съвсем близо до нея. Събличах се и гледах леглото си много любовно, зажаднял за сън; изведнъж восъчната свещ угасна. Чух нещо като дихание и шум от леки стъпки в стаята си; но тъй като сънят надви страха ми, повалих се като труп в леглото. Тъкмо на заспиване един глас, нейният глас — о, жено моя, клета моя жено! — ми каза: „Добре ли вечеря, Ламме?“ и гласът й беше съвсем близо до мене, както лицето и сладкото й тяло.

Тъй като тоя ден крал Филип бе ял много сладкиши, беше по-тъжен от обикновено. Той бе свирил на живото си пиано — сандък със затворени в него котки, главите на които се подаваха през кръгли дупки над клавишите. Щом кралят удряше някой клавиш, клавишът удряше котката с едно острие и животното мяучеше и стенеше от болка.

Но Филип не се смееше.

Той непрестанно мислеше как би могъл да победи великата кралица Елисавета 156 156 Елисавета — английска кралица, протестантка, от 1558 до 1603, която помагала на нидерландците с цел да се отслаби Испания. и да постави наново на английския престол Мария Стюарт 157 157 Мария Стюарт (1542–1587) — шотландска кралица, осъдена на смърт от Елисавета, която я държала предварително осемнадесет години в затвора. . За тая цел бе писал на папата, който имаше нужда от пари и беше задлъжнял; папата му бе отговорил, че за това дело той на драго сърце би продал свещените съдове от храмовете и съкровищата на Ватикана.