Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Тогава тя има и удоволствие, и печалба. Ония, които успеят да я притежават, плащат за удоволствието, а парите отиват, за да я обличаме и за издръжка на старите хора и жените.

— Ще рече, тя не се подчинява на никого, а? — рече Ламме.

Циганинът отговори:

— Да оставим на мира ония, които бог наказва. Той изразява с това волята си. А и нашият закон е такъв.

Уленшпигел и Ламме си тръгнаха. И циганинът се върна важен и горд в табора. А девойчето примираше от смях и танцуваше на поляната.

По пътя за Брюге Уленшпигел каза на Ламме:

— Ние похарчихме много пари за набиране на войници, за заплащане на агентите, за подарък на циганката и за тия мекици, които ти предпочиташе непрекъснато да ядеш, вместо да продаваш. Ала въпреки желанието на корема ти време е вече да заживеем по-разумно. Дай ми твоите пари, аз ще държа общата кесия.

— Съгласен съм — рече Ламме. И като му я даваше, продължи: — Все пак не ме оставяй да умра от глад, защото не бива да забравяш, че съм дебел и едър и ми е необходима питателна и изобилна храна. За тебе пък, мършав и хилав, не е лошо да живееш ден за ден, да ядеш, каквото намериш, или изобщо да не ядеш, също като дъските по кейовете, които живеят с въздух и дъжд. Но мене ме изтощава въздухът, а дъждът ме изгладнява и аз имам нужда от други угощения.

— Ще имаш — каза Уленшпигел — угощенията на добродетелните пости. И най-претъпканите кореми не могат да й се съпротивят; като се свиват постепенно, те правят да олекне най-тежкият човек. И скоро ще те видим, отслабнал достатъчно, да тичаш като елен, мили ми приятелю Ламме.

— Горко ми — рече Ламме. — Каква ли ще бъде отсега нататък моята жалка съдба? Гладен съм, синко, и искам да вечерям.

Мръкваше. Те стигнаха в Брюге през Гандската порта. Показаха пътните си листове. Платиха половин сол 155 155 Дребна монета с различна стойност в различни области. за себе си и два за магаретата и влязоха в града; Ламме се замисли върху думите на Уленшпигел, като че се отчая.

— Ще вечеряме ли скоро? — рече той.

— Да — отговори Уленшпигел.

Те отседнаха в странноприемницата „Сирената“, върху покрива на която имаше позлатен ветропоказател, изобразяващ сирена.

Настаниха магаретата в обора и Уленшпигел поръча вечеря за себе си и за Ламме — хляб, бира и сирене.

Стопанинът се усмихваше подигравателно, като им слагаше тая оскъдна вечеря; Ламме ядеше лакомо и гледаше отчаяно Уленшпигел, чиито челюсти дъвчеха твърде стария хляб и неузрялото още сирене така, като че те бяха жълтунки. А Ламме пиеше малката си бира без удоволствие. Уленшпигел се смееше, виждайки го толкова тъжен. Имаше и още един, който се смееше в двора на странноприемницата и от време на време показваше муцуната си на прозореца. Уленшпигел видя, че това беше някаква жена, която криеше лицето си. Той помисли, че е някоя закачлива прислужница и вече не се сети за нея; но като видя Ламме блед, тъжен и отпаднал поради незадоволените му коремни въжделения, той се смили и решила поръча на другаря си омлет с кървавица, говеждо с бакла или друга топла гозба; ала в това време влезе стопанинът, свали шапка и каза:

— Ако господа пътниците желаят по-хубава вечеря, нека кажат какво искат.

Ламме разтвори широко очи, а устата си — още повече, и погледна Уленшпигел с плахо вълнение.

Уленшпигел отговори:

— Пътуващите работници не са богати.

— Случва се все пак — рече стопанинът — да не знаят какво притежават. — И посочи Ламме: — Това добродушно лице струва колкото две други. Какво ще обичат господата да хапнат и пийнат? Омлет с тлъста шунка, гозба от бъбреци и шкембе, готвена днес, курабии, охранен петел, който се топи в устата, хубав кебап със сос от четири подправки, бира от Анверс или от Брюге, лувенско вино, тип бургундско? И то без да плащате.

— Донесете всичко — каза Ламме.

Скоро масата бе наредена и Уленшпигел много се забавляваше, като гледаше как клетият Ламме, по-гладен отвсякога, се нахвърли на омлета, на бъбреците и шкембето, на петела, на шунката, на кебапа и наливаше в гърлото си литри бира и лувенско вино, тип бургундско.

Когато не можеше вече да яде, той изпъшка блажено като кит и погледна наоколо си да види дали няма още нещо за хапване. И изхруска трохите от курабиите.

Нито Уленшпигел, нито той бяха видели хубавичката муцунка, която поглеждаше през прозорците и се мяркаше насам-натам из двора. Съдържателят им донесе горещо вино с канела и захар и те продължиха да пият. И пяха.