Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Уленшпигел и Ламме вървяха към Ганд и призори стигнаха в Локерен. Наоколо, докъдето поглед стигаше, земята беше в роса; бели и хладни мъгли се влачеха над ливадите. Когато минаваха край една ковачница, Уленшпигел подсвирна като чучулига — птичката на свободата. Тутакси на вратата на ковачницата се показа разчорлена беловласа глава и един слаб глас отвърна, подражавайки бойния зов на петел.

Уленшпигел каза на Ламме:

— Този е ковачът Вастееле, който денем прави лопати, кирки, палешници и удря желязото, докато е горещо, за да изработва хубави решетки за църковни хорове, а нощем често кове и лъска оръжия за войниците на освободената съвест. Това не му е понесло, затуй е блед като призрак, тъжен като прокълнат от бога и толкова слаб, че е станал кожа и кости. Той още не е лягал и сигурно цяла нощ е работил.

— Влезте и двамата — каза ковачът Вастееле — и отведете магаретата си в ливадата зад къщата.

Когато това бе сторено и Ламме и Уленшпигел отидоха в ковачницата, ковачът Вастееле сне в зимника на къщата си всички аби, които бе източил, и всички копия, които бе претопил от желязо, и подреди всекидневната работа на своите работници.

Той погледна Уленшпигел с угаснали очи и го попита:

— Какви новини ми носиш от Мълчаливия?

Уленшпигел отговори:

— Принцът е изгонен от Нидерландия заедно с войската си поради измяната на своите наемници, които крещят: „Пари! Пари!“, когато трябва да се бият. Той се оттегли във Франция с верните си войници, с брат си граф Людвиг и херцога дьо Пои в помощ на наварския крал 150 150 Наварският крал — бъдещият крал на Франция Анри IV (1553–1610). и на хугенотите; оттам мина в Германия, в Диленбург, дето много бежанци от Нидерландия са около него. Ти трябва да му изпратиш оръжие и събраните от тебе пари, а пък ние ще се борим по море като свободни хора.

— Ще направя, каквото трябва — каза ковачът Вастееле — аз имам оръжие и девет хиляди флорина. Но вие пристигнахте с магарета, нали?

— Да — отговориха те.

— А като пътувахте, не чухте ли нещо за тримата проповедници, убити, ограбени и хвърлени в една дупка в скалите на Мьоза?

— Да — каза Уленшпигел с голямо спокойствие, — тия трима проповедника бяха шпиони на херцога, платени убийци, за да пречукат Принца на свободата. Ние двамата, Ламме и аз, ги пратихме на оня свят. Парите им са у нас, както и документите им. Ще вземем от тях, колкото е потребно за пътуването ни, останалото ще дадем на принца.

И Уленшпигел разкопча куртката си и куртката на Ламме и измъкна книжа и пергаменти. Ковачът Вастееле ги прочете и каза:

— В тях има планове за битки и за заговори. Аз ще ги изпратя на принца и ще му пиша, че преданите му скитници Уленшпигел и Ламме Гудзак са спасили неговия благороден живот. Аз ще кажа да продадат магаретата ви, за да не ви познаят по добичетата.

Уленшпигел попита ковача Вастееле дали съдът на общинарите в Намюр не е вече изпратил своите шпиони по дирите им.

— Ще ви кажа, каквото зная — отговори Вастееле. — Един ковач от Намюр, безстрашен протестант, се отби завчера при мене под предлог да иска помощ за изработването на решетки, ветропоказатели и други железарски работи за един замък, който ще се строи близо до ла Плант. Разсилният от общинския съд му казал, че неговите шефове се били вече събирали и че бил призован един кръчмар, който живееше на няколкостотин крачки от мястото на убийството. На въпроса, дали е видял убийците, или друг някой, когото би могъл да подозира за убиец, той отговорил: „Видях селяни и селянки, яхнали магарета; едни искаха да пият, без да слизат от добичетата си, други пък идваха да пият в кръчмата — мъжете бира, а жените и девойките — медовина. Видях двама смели селяни, които приказваха, че ще скъсят с една глава господин Орански.“ При тия думи кръчмарят подсвирнал и направил жест, като че търка нож по шия. „За Стоманения вятър ще ви разправя тайно, защото мога да ви разкажа нещо — казал той. Той разправил и го пуснали. От тоя ден насетне съдиите сигурно са пратили писмени нареждания на подчинените си служби. Кръчмарят казал, че е видял само селяни и селянки, яхнали магарета, и от това следва, че ще се нареди да се проследяват всички, които яздят магарета. А принцът, деца, има нужда от вас.“

— Продай магаретата — каза Уленшпигел — и запази парите за касата на принца.

Магаретата бяха продадени.

— Сега — рече Вастееле — вие и двамата трябва да имате по един свободен и независещ от сдруженията занаят; знаеш ли да правиш клетки за птици и мишеловки?