Шарл Костер - Тил Уленшпигел

При тия думи момичетата се разтрепериха, а Ламме се зарадва.

— Е, женички — рече той, — какво ще разправяте сега за резливите ремъци на камшиците? Аз сам ще повикам стражата. Тя ще изпълни дълга си, а аз ще й помагам. Това ще бъде голямо удоволствие за мене.

Но ето че едно прелестно петнадесетгодишно девойче падна на колене пред Ламме и му каза:

— Господине, вижте колко смирено съм коленичила пред вас; ако не благоволите да изберете някоя от нас, мене ще ме бият заради вас, господине. И съдържателната ще ме затвори в отвратителен зимник под реката, дето по стените сълзи вода, и ще ми дават само черен хляб.

— Наистина ли ще я бият заради мене, госпожа съдържателко? — попита Ламме.

— До кръв — отговори тя.

Тогава Ламме погледна девойчето и каза:

— Виждам те свежа, благоуханна, с рамо, подало се от роклята като голямо листче на бяла роза. Аз не искам тая хубава кожа, под която тече такава млада кръв, да бъде измъчвана от камшика, нито тия светли от огъня на младостта очи да плачат от болка под ударите; нито пък твоето тяло, тяло на любовна вълшебница, да трепери от студа на тъмницата. И затова предпочитам да избера тебе, отколкото да зная, че са те били.

Девойчето го отведе. И той съгреши така, както през пелия си живот: от добро сърне.

През същото време Уленшпигел и едно снажно хубаво момиче, мургаво и с къдрави коси, бяха застанали един срещу друг. Тя го гледаше мълчаливо и с кокетство, но се правеше, че не иска да знае за него.

— Люби ме — рече той.

— Да те любя, значи, лудетино — каза тя, — само когато на тебе ти се иска?

Уленшпигел отговори:

— Птичето, което прехвръква над главата ти, пее своята песен и отлита. Такъв съм аз, миличка: искаш ли да пеем заедно?

— Да — рече тя, — песен на смеха и сълзите.

И се хвърли на шията на Уленшпигел.

Неочаквано, когато Уленшпигел и Ламме се топяха от удоволствие в прегръдките на миличките си, една весела дружина meesevangers, както наричат в Анверс ловците на синигери, нахлу в къщата под звуците на флейта и барабан, като се блъскаха един друг, като се натискаха, пееха, свиреха, викаха, виеха и крещяха. Те носеха кошчета и клетки, пълни със синигери, и бухалите, които им бяха помагали в лова, сега пулеха от светлината златистите си очи.

Птицеловците бяха десетина души, всичките зачервени и подути от вино и бира, с друсащи се глави и несигурни нозе, и кряскаха с такива прегракнали и накъсани гласове, че страхливите момичета ги помислиха за зверове в гора, а не за хора в къща.

Но тъй като момичетата продължаваха да приказват и поотделно, и всички заедно: „Избирам, когото обичам. — Отиваме при ония, които ни се харесват. Утре — на богатите с флорини! Днес — на богатите с любов!“ — птицеловците отговориха:

— Имаме и флорини, и любов — наши са, значи, момичетата. Който се откаже, е скопен петел. Те са синигери, ние сме ловци. Напред! Да живее Брабан, страната на добрия херцог!

Но жените се подсмиваха и думаха:

— Пфу, тия грозни мутри се готвят да ни глътнат! Но на свините не се дава шербет. Ние вземаме, когото си харесаме, вас не ви щем. Бъчви с дървено масло, чували сланина, тънки гвоздеи, ръждясали мечове, вие воните на пот и на кал. Пръждосвайте се оттук, вие и без наша помощ ще отидете в пъкъла.

А те казваха:

— Днес чужденките са много придирчиви. Преситени госпожи, вие можете да дадете и на нас онова, което продавате на всички.

Но жените отговориха:

— Утре ще бъдем робски послушни кучки и ще ви приемем. Днес сме свободни жени и не ви щем.

А мъжете изкряскаха:

— Стига приказки! Кой е жаден? Хайде да берем ябълки!

И щом казаха това, те се нахвърлиха върху жените, без да гледат на възраст и красота. Но момичетата твърдо стояха на своето и почнаха да им хвърлят по главите столове, кани, канчета, стомни, потири, шишета, бутилки, които валяха като градушка и ги раняваха, осакатяваха и ослепяваха.

Като чуха шума, Уленшпигел и Ламме оставиха горе на стълбата разтрепераните си приятелки и дойдоха. Когато Уленшпигел видя как тия мъже удряха жените, взе от двора една метла, остави й само дръжката, даде друга на Ламме и почнаха безмилостно да бъхтят птицеловците.

Играта се видя опасна на пияниците, които бяха напердашени, и за миг те се спряха; от това се възползуваха веднага мършавите момичета, които искаха да се продават, а не безплатно да се отдават дори в тоя велик ден на доброволна любов, тъй както го иска Природата. Те се промъкваха като змии между ранените, галеха ги, превързваха раните им, пиха за тяхно здраве амбуазко вино и тъй хубаво очистиха кесиите им от флорини и други монети, че не им остана дори пукнат лиар. И когато удари камбаната за прибиране в къщи, те ги изпъдиха от дома, отдето Уленшпигел и Ламме бяха вече излезли.