Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Пуснете ме и недейте ме щипа — рече Ламме. — Уленшпигел, де си? Ела да избавиш приятеля си! Ако не ле пуснете, веднага си отивам.

— Няма да си отидеш — казаха те.

— Уленшпигел — рече жално Ламме, — де си, синко? Госпожо, не ми дърпайте тъй косата; това не е перука, уверявам ви. Помощ! Не смятате ли, че ушите ми са достатъчно червени и че не е нужно да ги търкате, за да се качва още кръв в тях? Тая пък непрекъснато ме щрака с пръст по носа. Боли! Ох, сега пък с какво ми търкат лицето? Огледало ли? Аз съм черен като уста на пещ. Ама ще кипна вече, ако не спрете; не е добре да измъчвате един нещастен човек. Пуснете ме! Колкото и да ме дърпате за гащите насам-нататък, на вси страни, и да ме блъскате като совалка, няма да станете от това по-дебели. Да, аз наистина ще кипна.

— Щял да кипне — думаха те насмешливо, — щял да кипне човечецът. По-добре се засмей и ни изпей една любовна песен.

— Ще ви изпея една за пердашенето, ако искате; но пуснете ме.

— Коя харесваш тук?

— Никоя: нито тебе, нито другите. Аз ще се оплача на началството и то ще заповяда да ви набият с камшик.

— Хайде де! — казваха те. — С камшик! А ако ние те целунем насила, преди да ни бият с камшик?

— Мене ли? — рече Ламме.

— Тебе! — казаха всичките.

И ето че всички хубави и грозни, свежи и увехнали, тъмнокоси и руси се нахвърлиха върху Ламме, подхвърлиха шапката му във въздуха, после и горната му дреха и почнаха да го галят, да го целуват по бузите, по носа, по стомаха, по гърба — и с все сила.

Седнала между свещите, съдържателката се смееше.

— Помощ! — викаше Ламме. — Помощ! Уленшпигел, измети тая сбирщина. Пуснете ме! Не ви ща целувките: аз съм женен, дявол да го вземе! И пазя всичко за жена си.

— Той бил женен! — казаха те. — Но май множко е за жена ти: мъж с такова едро тяло! Дай ни мъничко от него. Вярна жена е добро нещо, но верен мъж е скопен петел. Бог да ти е на помощ! Трябва да избереш една, защото инак ние ще те нашибаме с камшик.

— Не ща — каза Ламме.

— Избирай — рекоха те.

— Не — каза той.

— Не ме ли искаш? — каза едно хубаво русо момиче. — Виж, аз съм нежна и обичам ония, които ме обичат.

— Остави ме — рече Ламме.

— Не ме ли искаш? — каза едно прелестно момиче с черни коси, с тъмни очи и мургава кожа и със снага, изтънена от ангелите като на струг.

— Не обичам меден хляб — рече Ламме.

— А мене не искаш ли? — каза едно снажно момиче, което имаше чело почти цяло покрито с косми, сключени дебели вежди, големи влажни очи, устни, дебели като змиорки, но целите червени, червено лице, червена шия и рамене.

— Никак не обичам нажежени тухли — каза Ламие.

— Вземи мене — каза едно шестнадесетгодишно девойче с муцунка на катеричка.

— Никак не обичам лешникотрошачките — рече Ламме.

— Трябва да го нашибаме — казаха те. — С какво ли? С хубави камшици от сухи ремъци. Чудесно шибат. И най-твърдата кожа не устоява. Донесете десет. Камшици за коняри и магаретари.

— Помощ, Уленшпигел! — викаше Ламме.

Но Уленшпигел не отговаряше.

— Ти имаш зло сърце — рече Ламме, като търсеше с очи навред приятеля си.

Донесоха камшиците; две от момичетата се нагърбиха да свалят куртката на Ламме.

— Горко ми! — рече той. — С тия резливи камшици те ще смъкнат клетата ми масчица, която с такава мъка събрах. Но чуйте, безмилостни жени, моята масчица няма да ви послужи за нищо, дори за сосове.

Те отговориха:

— Ще направим от нея свещи. Не е лошо да ти е светло, без да плащаш! Която занапред каже, че от камшик се правят свещи, ще бъде сметната за луда, а ние ще я поддържаме до смърт и ще спечелим не един облог. Намокрете камшиците с оцет. Ето свалиха ти куртката. Камбаната на „Свети Яков“ звъни. Часът е девет. Ако не си още избрал, докле звънне последният удар, почваме да бием.

Изтръпнал, Ламме каза:

— Смилете се и ме пощадете, аз се клех във вярност на горката си жена и ще сдържа клетвата си, макар че тя ме заряза много подло. Уленшпигел, миличък, ела ми на помощ!

Но Уленшпигел не се появяваше.

— Вижте ме — рече Ламме на леките момичета, — вижте, аз съм коленичил пред вас. Има ли по-унизителна поза? Не говори ли това достатъчно, че почитам вашите чудни красоти, както почитам светиите? Блажен е нежененият, който може да се наслаждава на вашите чарове. Това сигурно е раят; но моля ви се, само не ме бийте.

Неочаквано съдържателната, която седеше между двете свещи, заговори със силен и заплашителен глас:

— Жени и момичета — рече тя, — кълна се в най-страшния дявол, че ако веднага не успеете със смях и нежности да вкарате в правия път, искам да кажа, във вашето легло тоя човек, ще повикам нощните пазачи и ще им кажа да нашибат всички ви с камшици вместо него. Вие не заслужавате името момичета за любов, ако напразно са ви дадени хитрият език, сладострастните ръце и пламтящите очи, с които прелъстявате мъжете, както правят женските светулки, светликът на които им служи само за тая цел. И вие ще бъдете безмилостно нашибани заради глупостта ви.