Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Уленшпигел отговори:

— В Пимег, дето ще пристигнеш с още по-натоварен кораб, и то с истински зеленчуци, донесени ти от селяните, които ще вземеш в Етсен, в Стефансверт и в Рюрмонд. Те също така ще подсвирнат като чучулига, птичката на свободните хора, а ти ще отговориш с бойния зов на петел. Ще отидеш при доктор Понтус, който живее близо до Ньове Ваал; ще му кажеш, че си пристигнал в града със зеленчуци, но че се боиш от сушата. Докато селяните отидат на пазара да продават зеленчуците, които няма да се купуват, защото продавачите ще искат прекалено скъпо, той ще ти каже какво ще правиш с оръжието. Предполагам все пак, че ще ти нареди да минеш през Ваал, Мьоза или Рейн, където съвсем не е безопасно; там ще размениш зеленчука срещу мрежи за риболов; те ще бъдат за продан, та да можеш да се движиш заедно с риболовните кораби от Харлинген, дето мнозина моряци знаят песента на чучулигата, да продължиш по брега край Ваден, да стигнеш до Лауер Зее, да размениш риболовните мрежи срещу желязо и олово, да преоблечеш в носии от Маркен, от Влиланд или от Амланд селяните, които водиш, да прекараш известно време по бреговете, като ловиш и осоляваш рибата, която ще пазиш и няма да продаваш, защото редно е прясното да бъде за пиене, а соленото — за времето на война.

— Значи, да пием — рече собственикът на кораба.

И се качиха на палубата.

Но Ламме, изпълнен с тъга, рече неочаквано:

— Господине, във вашата ковачница имате такъв хубав тих огън, че може да се свари най-вкусна гозба от месо със зеленчуци. Гърлото ми е ожадняло за супа.

— Аз ще го освежа — рече мъжът.

И след малко му донесе тлъста супа, в която беше врял и голям резен солена шунка.

Ламме сръбна няколко лъжици и му каза:

— Гърлото ми се обелва, езикът ми гори: това не е месо със зеленчук.

— Каза се вече: за пиене — прясно, за воюване — солено — рече Уленшпигел.

А собственикът на кораба напълни потирите и рече:

— Пия за чучулигата, птичка на свободата!

Уленшпигел каза:

— Пия за петела, който тръби за война.

Ламме рече:

— Пия за жена си; нека моята многообична не изпитва никога жажда.

— Ще стигнеш през Северно море в Емден — каза Уленшпигел на собственика на кораба. — Емден е едно от нашите убежища.

— Морето е широко — каза собственикът на кораба.

— Широко за сражение — каза Уленшпигел.

— Бог е с нас — каза собственикът на кораба.

— Та кой е против нас? — рече Уленшпигел.

— Кога тръгвате? — попита собственикът на кораба.

— Веднага — отговори Уленшпигел.

— Добър път и попътен вятър. Ето ви барут и куршуми.

Той ги целуна, взе като агнета магаретата на раменете си и преведе двамата мъже.

Уленшпигел и Ламме яхнаха магаретата и тръгнаха за Лиеж.

— Синко — каза Ламме, когато караха из пътя, — как тоя толкова силен мъж се остави да го натупам тъй жестоко?

— За туй — рече Уленшпигел, — за да може, дето отидем сега, страхът да предшествува твоето пристигане. Той е много по-добра стража от двадесет ландскнехти. Кой би посмял отсега нататък да нападне могъщия победител Ламме? Ламме, несравнимият бик, който с един удар на главата си събори на земята, пред очите на всички, Стерке Пир, Силния Петър, който носи магаретата като агнета и дига с едното си рамо цяла кола бъчви с бира! Сега всеки вече те познава, ти си страшният Ламме, Ламме непобедимият, и аз вървя в сянката на твоята закрила. Всеки, който ни види из пътя, ще те познае, никой не ще се реши да те погледне накриво и пред вид голямата смелост на хората ти ще бъдеш посрещан из целия свой път само със сваляне на шапка, с поздравления, почести и уважения, предизвикани от силата на твоя страшен юмрук.

— Хубаво приказваш, синко — рече Ламме и се изправи на седлото.

— И казвам истината — отвърна Уленшпигел. — Виждаш ли тия любопитни лица в първите къщи на това село? Сочат с пръст страхотния победител Ламме. Виждаш ли тия хора, които те гледат със завист, и тия жалки страхопъзльовци, които ти свалят шапка? Отговори на поздрава им, Ламме миличък, не пренебрегвай слабодушния прост народ. Виж, децата знаят името ти и го повтарят с боязън.

И Ламме минаваше гордо, раздавайки поздрави наляво и надясно като цар. И вестта за неговата храброст го придружаваше от селище на селище, от град на град, чак до Лиеж, Шокие, Ланьовил, Везен и Намюр, които те заобиколиха поради тримата проповедници.

Така те пътуваха дълго по бреговете на големи и малки реки и канали. И навсякъде на песента на чучулигата отговаряше песента на петела. И навсякъде лееха, ковяха и лъскаха оръжие за свободата и то тръгваше на кораби край бреговете.