Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Синко — рече Ламме, — значи, пие ще се занимаваме там с шпионство.

— Според закона и правото на войната — отговори Уленшпигел.

— Ако научат за случката с тримата проповедници, сигурно няма да оцелеем — рече Ламме.

Уленшпигел запя:

Но Ламме въздъхна:

— Аз имам само една твърде мека кожа и най-лекият удар от меч веднага ще я продупчи. По-добре ще направим да хванем някой полезен занаят, отколкото да скитосваме надлъж и нашир, за да служим на всички тия важни господа, които носят кадифени гетри и ядат жълтунки на позлатени маси. За нас — бой, опасности, сражения, дъжд, град, сняг и постни скитнишки чорби. За тях — вкусни наденици, тлъсти петли, ароматни дроздове и сочни ярки.

— Лигите ти потекоха, мили приятелю — рече Уленшпигел.

— Де сте вие, пресни хлябове, златисти палачинки, вкусни кремове? Де си ти, жено моя?

Уленшпигел отговори:

— Пепелта удря сърцето ми и ме тласка в бой. Но ти, кротко агънце, ти нямаш да мъстиш нито за смъртта на баща си и майка си, нито за скръбта на близките си, нито за сегашната си бедност, остави ме да вървя сам нататък, където трябва да вървя, щом умората от войната те плаши.

— Сам? — рече Ламме.

И той веднага спря магарето си и то почна да скубе трънаците, с които бе обрасъл целият път. И магарето на Уленшпигел спря и почна също да пасе.

— Сам? — рече Ламме. — Ти няма да ме оставиш самичък, синко, това би било истинска жестокост. След като загубих жена си, да загубя и приятеля си — това няма да го бъде! Няма вече да се оплаквам, обещавам ти. И щом трябва — той дигна гордо глава, — ще вървя под дъжд от куршуми, да! И сред мечове, да! Срещу тия отвратителни войскари, които пият кръв като вълци. И ако някой ден падна в нозете ти окървавен и поразен смъртно, погреби ме, а ако видиш жена ми, кажи й, че съм умрял, защото не можах да живея в тоя свят, без да съм обичан от някого. Не, не бих могъл, синко Уленшпигел!

И Ламме заплака. А Уленшпигел се разчувствува, като видя това кротко мъжество.

По него време херцогът раздели армията си на две части; на едната заповяда да върви към херцогството Люксембург, на другата към маркграфството Намюр.

— Тук има — каза Уленшпигел — някакъв военен план, който не разбирам; все едно, да вървим без страх към Маастрихт.

Когато вървяха край Мьоза, близо до града, Ламме видя, че Уленшпигел разглежда внимателно всички кораби, които плаваха по реката, и спря пред един, на носа на който бе изобразена сирена. Сирената държеше щит, на който върху черен фон беше написано със златни букви Г. И. Х. — Господ Исус Христос.

Уленшпигел кимна на Ламме да спре и започна да подсвирква весело като чучулига.

На кораба дойде един човек, изкукурига като петел и по знак на Уленшпигел, който зарева като магаре и му посочи събрания на кея народ, почна и той да реве страхотно като магаре. Магаретата на Уленшпигел и на Ламме провесиха уши и запяха своята родна песен.

Край тях минаваха жени, както и мъже, яхнали на коне, които теглеха с въжета кораби по реката, и Уленшпигел каза на Ламме:

— Тоя човек се подиграва и с нас, и с нашите добичета. Да го нападнем ли на кораба му?

— По-добре той да дойде тук — отговори Ламме.

Тогава една жена се обади:

— Ако не искате да се върнете с отрязани ръце, със счупени кръстове и насечени мутри, оставете Стерке Пир 147 147 Силния Петър (по фламандски). да реве колкото си иска.

— И-а! И-а! И-а! — ревеше собственикът на кораба.

— Оставете го да реве — каза жената. — Завчера го видяхме как качи на раменете си една кола, натоварена с тежки бурета бира, и как спря друга кола, карана от един много силен кон. А ей там — посочи жената към странноприемницата „Синята кула“ — той хвърли от двадесет крачки ножа си и проби една дъбова дъска, дебела дванадесет пръста.

— И-а! И-а! И-а! — викаше собственикът на кораба, а едно момченце на дванадесет години се качи на палубата и почна също така да реве.

Уленшпигел каза:

— Не щем да знаем за твоя Силен Петър! Колкото и да е силен той, ние сме по-силни от него и ето моят приятел Ламме ще изяде, без да хлъцне, двамина като него.

— Какво думаш, синко? — попита Ламме.

— Това, което е — отговори Уленшпигел, — не ми противоречи от скромност. Да, добри хора, булки и работници, след малко ще видите как той ще заработи с ръце и ще изпрати на оня свят тоя знаменит Силен Петър.