Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Ами жената? — рече Томас Утенхове.

— Ти ще ми я намериш — отговори Уленшпигел. — И тъй аз ще взема две каруци, ще ги украся с обръчи, накитени с борови клонки, с чимшир и книжни цветя и ще кача вътре неколцина от ония добри хора, които искаш да изпратиш на принца.

И продължи:

— Ще впрегна в едната кола два твои коня, а в другата — нашите магарета. В първата кола ще бъдем жена ми и аз, моят приятел Ламме и свидетелите на венчавката; в другата — свирачите на флейти и барабанчиците. И след това с веселите сватбени знамена, със свирни, биене на барабан, с песни и с пиене ще минем в бърз тръс по широкия друм, който води към бесилките или към свободата.

— Ще ти помогна — рече Томас Утенхове. — Но жените и девойките ще поискат да тръгнат с мъжете си.

— Ще тръгнем с божията помощ — рече едно хубавичко девойче, което надникна през открехнатата врата.

— Ако потрябва, ще приготвя четири каруци — каза Томас Утенхове; — по тоя начин ще прекараме повече от двадесет и пет души.

— Херцогът ще бъде изигран — рече Уленшпигел.

— А флотата на принца ще има няколко добри войници повече — отговори Томас Утенхове.

Той поръча да съберат с камбана слугите и прислужничките му и им каза:

— Слушайте всички, мъже и жени от Зеландия: фламандецът Уленшпигел, ей тоя човек, иска да минете през войските на херцога, пременени като сватбари.

Мъжете и жените от Зеландия извикаха в един глас:

— Опасно до смърт! Но ние сме готови!

А мъжете си приказваха:

— Ние ще се радваме да напуснем земята на робското, за да отидем към свободното море. Ако бог иска това, кой ще бъде против?

Жените и девойките казваха:

— Да вървим заедно с нашите мъже и приятели. Ние сме от Зеландия и там ще намерим убежище.

Уленшпигел зърна една хубавичка девойка и й каза шеговито:

— Искам да се оженя за тебе.

А тя се изчерви и отговори:

— И аз искам, но само в църква.

Жените си думаха:

— Сърцето й я тегли към Ханс Утенхове, сина на стопанина. Той сигурно ще тръгне с нея.

— Да — отговори Ханс.

Бащата му каза:

— Позволявам ти.

Мъжете облякоха празничните си дрехи — кадифени куртки и панталони, а отгоре голяма наметка, туриха си широкополи шапки, за да ги пазят от слънце и дъжд; жените обуха дълги черни чорапи и обувки с изрязана кожа, сложиха на челата си златни накити — девойките от лявата страна, омъжените — от дясната; бели къдрави якички на шиите, нагръдници от златна сърма с червена и синя везба, черни вълнени поли с широки ивици черно кадифе, черни вълнени чорапи и кадифени обувки със сребърни токи.

След това Томас Утенхове отиде в църквата да помоли свещеника срещу два рийксделдера, които пъхна в ръката му, да венчае незабавно Тилбер, син на Клаас, с други думи, Уленшпигел и Танкин Питерс; свещеникът се съгласи.

Тогава Уленшпигел, придружен от всички сватбари, отиде в църквата и там бе венчан от свещеника с Танкин, която беше толкова хубава и мила, тъй приветлива и пълничка, че на драго сърце би захапал бузите и като някой домат. От преклонение пред нейната нежна хубост той не посмя да направи това, но й го каза, а тя се намуси и рече:

— Оставете ме; Ханс ви гледа така, като че се готви да ми убие.

А едно девойче, което ревнуваше, му каза:

— Търси на друго място: не виждаш ли, че тя се бои от любимия си?

А Ламме, който потриваше ръце, извика:

— Не можеш да вземеш всичките, вагабонтино.

И му беше драго.

Уленшпигел понесе търпеливо неуспеха си и се върна заедно със сватбарите в чифлика. Там тон пи, пя и се весели, като чукаше чаша с ревнивата девойка, от което Ханс беше доволен, но не беше доволна нито Танкин, нито годеникът на девойката.

По обед, при ясно слънце и прохладен ветрец, колите, обкичени със зеленина и цветя, тръгнаха с развети знамена при веселите звуци на свирки, барабани, флейти и гайди.

В лагера на Алба имаше друг празник. Конните стражи и предните часовои дадоха сигнал за тревога и се върнаха един след друг в лагера, за да съобщя:

„Неприятелят е близко; чухме звуци от барабани и флейти и видяхме знамена. Това е силен отряд конница, който иде да устрои някаква засада. Главните сили сигурно са по-надалече.“

Херцогът веднага заповяда да съобщят на всички командири и началници да строят частите в боен ред и изпратят разузнавачи.

Изведнъж се появиха четири каруци, отправили се към аркебузиерите. А в колите танцуваха мъжете и жените, бутилките подскачаха, флейтите извиваха весело, свирките писукаха, барабаните биеха и гайдите ручаха.