Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Тогава той се изправи, измъкна меча си и каза:

— Ваши преподобия, хладно е, аз не съм добре облечен, а вие — прекалено много. Дайте ми вашата вълна, за да си направя палто. Аз съм голтак. Да живее Голтака!

Високият проповедник отговори:

— Голтако наперен, много си дигнал гребена, ще ти го отрежем.

— Ще го отрежете! — каза Уленшпигел и се дръпна. — Но Стоманения вятър ще духне за вас, преди да завее за принца. Голтак съм, да живее Голтака!

Тримата проповедници, слисани, си рекоха:

— Отде знае той новината! Предадени сме. Убивай! Да живее литургията!

И измъкнаха изпод дрехите си хубави наточени мечове.

Но Уленшпигел не ги дочака и се дръпна към храсталаците, дето бе скрит Ламме. Той пресметна, че проповедниците са вече в обсега на аркебузата и каза:

— Гарвани, черни гарвани, ще духне куршуменият вятър. Аз пея за вашето пукване.

И изграка.

Един изстрел от аркебузата откъм храсталаците събори ничком най-едрия от проповедниците; последва още един изстрел, който простря на пътя втория проповедник.

И Уленшпигел видя между храстите добродушното лице на Ламме и дигнатата му нагоре ръка, която пълнеше набързо аркебузата.

И синкав дим излизаше над черните храсталаци.

Третият проповедник, разярен, искаше без друго да заколи Уленшпигел, но той му каза:

— Стоманен ли вятър ще бъде, или куршумен, все едно, ти ще се преселиш от тоя свят на оня, подъл убиецо!

И той го нападна, като се защищаваше храбро.

Застанали един срещу друг на пътя, те се удряха и се бранеха от ударите. Уленшпигел беше целият в кръв, защото противникът му, сръчен войник, го беше ранил в лицето и бедрото. Но той нападаше и се защищаваше като лъв. Тъй като кръвта, която течеше от главата, му пречеше да вижда, той отстъпи най-сетне няколко големи крачки назад, избърса се с лявата ръка и усети, че отмалява. Насмалко щеше да бъде убит, ако Ламме не стреля срещу проповедника и не го събори.

И Уленшпигел видя и чу как той бълваше проклятия, кръв и предсмъртна пяна.

И синкав дим се издигна над черните храсти, между които Ламме отново показа добродушното си лице.

— Свърши ли се? — рече той.

— Да, синко — отговори Уленшпигел. — Но ела…

Ламме излезе от скривалището си и видя потъналия в кръв Уленшпигел. И макар че коремът му тежеше, той хукна като елен и отиде при Уленшпигел, който бе седнал при убитите.

— Той бил ранен — каза той, — моят нежен приятел ранен от тоя мръсен убиец. — Ламме изби с ритник зъбите на най-близкия до него проповедник и продължи: — Ти не ми отговаряш, Уленшпигел! Мигар ще умреш, синко? Де е мехлемът? Ха! В дъното на чантата му, под надениците. Уленшпигел, не ме ли чуваш? Ох! Аз нямам топла вода, за да промия раната ти, нито мога да намеря отнякъде. Но и водата на Самбра ще свърши работа. Кажи ми нещо, приятелю! Все пак не си ранен много тежко. Малко вода, студена, нали? Той се пробужда. Аз съм, синко, твоят приятел; всички умряха! Платно, платно, за да превържа раните му. Няма. Значи, ризата ми. — Той се съблече и продължи: — Късай ризата! Кръвта спира! Моят приятел няма да умре.

Ха — рече той, — колко е студено с гол гръб на тоя хлад. Я пак да се облека. Няма да умре. Уленшпигел, аз съм, аз, твоят приятел Ламме! Усмихна се. Аз ще съблека убийците. Техните кореми са от флорини. Златни черва, каролуси, флорини, делдери, патари и писма! Ние сме богати. Ще делим повече от триста каролуса. Ще вземем оръжието и парите, Стоманения вятър сега за сега няма да задуха за принца.

Уленшпигел, чиито зъби тракаха от студа, се вдигна.

— Ето че стана — рече Ламме.

— Това е действието на мехлема — отговори Уленшпигел.

— Мехлемът на храбростта — каза Ламме.

Сетне дигна един по един труповете на тримата проповедници и ги хвърли в една дупка между скалите, като им остави оръжието и дрехите освен наметките.

А в небето над тях грачеха гарваните, очаквайки храната си.

И Самбра течеше като стоманена река под сивото небе.

И заваля сняг, който изми кръвта.

Но все пак те бяха угрижени. И Ламме каза:

— Предпочитам да убия пиле, отколкото човек.

И яхнаха отново магаретата си.

Когато стигнаха пред портите на Хюи, кръвта още продължаваше да тече; те се престориха, че се карат, слязоха от магаретата и почнаха уж безмилостно да се бият с мечовете си; сетне спряха борбата, качиха се отново на магаретата и влязоха в Пюи, след като показаха пътните си листове при градските порти.

Жените, виждайки ранения и окървавен Уленшпигел и Ламме, който се перчеше като победител, гледаха с нежно състрадание Уленшпигел и се заканваха с юмруци на Ламме, казвайки: