Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Тоя негодник е ранил приятеля си.

А Ламме, неспокоен, търсеше да види само дали жена му не е между тях.

Но напразно, и той се изпълни с тъга.

— Де отиваме? — каза Ламме.

— В Маастрихт — отговори Уленшпигел.

— Но разправят, синко, че войската на херцога е навред около града, а самият той бил вътре. Нашите пътни листове няма да се достатъчни. Дори ако испанските войници ги признаят за редовни, пак ще бъдем задържани в града и разпитани. А в това време те ще научат за смъртта на тримата проповедници и свършено е с нас.

Уленшпигел отговори:

— Скоро гарваните, бухалите и ястребите ще довършат месата им, а и сега сигурно лицата им вече са неузнаваеми. Колкото за нашите пътни листове, те могат да минат за добри; но ако узнаят за убийствата, ние ще бъдем, както казваш, заловени. Ала въпреки това трябва да отидем в Маастрихт, като минем през Ланден.

— Ще ни обесят — рече Ламме.

— Ще се промъкнем — отговори Уленшпигел.

И както разговаряха, стигнаха до странноприемницата „Свраката“, дето намериха хубаво ядене, хубави легла и сено за магаретата си.

На другия ден те тръгнаха на път за Ланден.

Когато стигнаха до един голям чифлик близо до града, Уленшпигел подсвирна като чучулига и отвътре веднага му отговори бойният вик на петел. Един чифликчия с добродушно лице се появи на портата. Той им каза:

— Приятели, волни хора, да живее Голтака! Влезте вътре.

— Кой е той? — попита Ламме.

Уленшпигел отговори:

— Томас Утенхове, един мъжествен протестантин; работниците и работничките в чифлика работят като него за свободата на съвестта.

Тогава Утенхове каза:

— Вие сте пратеници на принца. Яжте и пийте.

И шунката зацвъртя в тигана, както и кървавиците, а виното се лееше и чашите се пълнеха. И Ламме започна да пие като сух пясък и да яде здравата.

Момци и девойки от чифлика идеха и надничаха през открехнатата врата, за да погледат как той работи с челюстите си. И ония, които му завиждаха, казваха, че и те биха могли да направят същото.

Към края на обеда Томас Утенхове каза:

— Тая седмица оттук ще тръгнат сто селяни под предлог, че ще работят на язовете в Брюге и в околността. Те ще пътуват на групи от по пет-шест души по различни пътища. В Брюге чакат лодки, за да ги закарат в Емден 144 144 Емден — град на река Емс в графството Източна Фрисландия (сега в германската провинция Хановер). Той е бил свързан със Северно море чрез дълбок канал. по море.

— Ще бъдат ли снабдени с оръжие и пари? — попита Уленшпигел.

— Всеки ще има по десет флорина и по един голям нож.

— Бог и принцът ще те възнаградят — рече Уленшпигел.

— Аз не работя за награда — отговори Томас Утенхове.

— Какво правите — каза Ламме, като дъвчеше една дебела черна кървавица, — какво правите, господин домакине, та тая кървавица е толкова ароматна, толкова сочна и с такава приятна мазнина?

— То е, защото слагаме в нея канела и котешка билка — рече домакинът.

След това се обърна към Уленшпигел:

— Едзар, граф Фрисландски, все още ли е приятел на принца?

Уленшпигел отговори:

— Той крие това, но в Емден дава убежище на неговите кораби.

И добави:

— Трябва да отидем в Маастрихт.

— Няма да можеш — каза домакинът, — армията на херцога е пред града и в околностите.

Той го заведе на тавана и му посочи в далечината знамената и флагчетата на конниците и пехотинците, които се движеха из полето.

Уленшпигел каза:

— Аз ще мина през тях, ако вие, който имате власт в тоя край, ми дадете едно разрешение за женитба. Колкото за булката, тя трябва да бъде мила, нежна и хубава и да е съгласна да се омъжи за мене, ако не завинаги, поне за една седмица.

Ламме рече с въздишка:

— Не прави това, синко, тя ще те напусне, когато ти гориш от любовен огън. Леглото, в което сега спиш толкова спокойно, ще ти се стори като дюшек от бодлив чимшир и ще пропъжда сладкия ти сън.

— Ще се оженя — отговори Уленшпигел.

А Ламме, като видя, че на масата нямаше вече нищо за ядене, много се натъжи. Но намери в една паница курабии и ги схруска печално.

Уленшпигел каза на Томас Утенхове:

— И тъй да пием! Намерете ми една жена — богата или бедна. Ще отида с нея в църквата, ще накарам свещеника да благослови брака ни. Той ще ни даде венчално свидетелство, което няма да е валидно, тъй като ще бъде от папист-инквизитор; ние ще го накараме да удостовери в него, че всички сме добри християни, че сме се изповядали и причестили, че живеем според апостолските наредби на нашата света майка римската църква, която изгаря децата си, и че следователно призовава върху нас благословията на нашия свети отец — папата, на небесното и земно войнство, на светците, на светиците, на старшите свещеници, на свещениците, монасите, войскарите, палачите и другите негодници. Снабдени с това свидетелство, ние ще се приготвим за обичайното сватбено пътуване.