Шарл Костер - Тил Уленшпигел

А Филип не заплака.

И косите на принц Еболи също така окапаха. Той стана печален и постоянно се оплакваше. После и на него ноктите на ръцете и краката изпадаха.

И крал Филип нареди да го погребат.

Той плати на вдовицата разноските по траура, но не плака.

По онова време няколко жени и девойки от Дамме дойдоха да попитат Нел, не иска ли да стане майска невеста и да се скрие в храсталаците заедно с годеника, който ще й намерят; защото, казваха с известна завист жените, няма млад мъж в Дамме и в околностите, който не би поискал да се сгоди с тебе; ти си все тъй хубава, умна и свежа: и това навярно е дар от магьосницата.

— Свати — отговори Нел, — кажете на момците, които ме искат: „Сърцето на Нел не е тук, то принадлежи на оногова, който обикаля навред, за да освободи родината ни. И ако аз съм свежа, както казвате, то не е от магия, а от здраве.“

Жените отговориха:

— Все пак Катлин е под подозрение.

— Не вярвайте приказките на лошите хора — отговори Нел. — Катлин не е магьосница. Господа съдниците гориха кълчища на главата й и бог я порази с безумие.

А Катлин, свита в ъгъла, клатеше глава и думаше:

— Махнете огъня. Ханске, моят любим, ще дойде.

Жените попитаха кой е този Ханске и Нел отговори:

— Той е синът на Клаас, мой млечен брат, когото тя смята за загубен, откак бог я порази.

И добрите женици почнаха да дават сребърни патари на Катлин. И когато се случеха нови монети, тя ги показваше на някого, когото никой не можеше да види, и казваше:

— Аз съм богата, богата с лъскави пари. Ханске, миличък, ела; аз ще ти платя за любовта.

И когато жениците си отидоха, Нел заплака в самотната къщица. Тя мислеше за Уленшпигел, който се скиташе в далечни земи, а тя не можеше да бъде с него, и за Катлин, която стенеше: „Махнете огъня!“ и често хващаше с две ръце гърдите си, за да покаже, че огънят на безумието гореше трескаво главата и тялото й.

А през това време майският годеник и годеницата се криеха из тревата.

Който намереше един от двамата, биваше провъзгласяван според своя пол и пола на намерения за цар или царица на празненството.

Нел чу радостните викове на момците и девойките, когато майската годеница бе намерена край една яма, скрита сред високата трева.

И се разплака, като си спомни блаженото време, когато търсеха нея и нейния любим Уленшпигел.

А в това време той и Ламме яздеха магаретата.

— Слушай, Ламме — каза Уленшпигел, — благородниците на Нидерландия от завист към Орански измениха на съюзниците, на свещения съюз, това смело споразумение, подписано за доброто на родината. Егмонт и дьо Хоорн бяха също изменници, и то без полза за тях; Бредероде умря и в тази война не ни остана никой друг освен бедния народ на Брабан и на Фландрия, който очаква своите честни водачи, за да тръгне напред: и освен това, синко, островите на Зеландия, както и Северна Холандия, дето принцът е управител, и още по-далеко, край морето, Едзар, граф на Емден и на Източна Фрисландия.

— Уви! — рече Ламме. — Виждам ясно, че ние се движим между бесилото, колелото и кладата, умиращи от глад, изтощени от жажда и без никаква надежда за почивка.

— Ние сме само в началото — отговори Уленшпигел. — Ще се съгласиш, че всичко това е удоволствие за нас: убиваме враговете си, подиграваме се с тях, кесиите ни са пълни с флорини; натъпкани сме с месо, с бира, с вино и ракия. Какво още ти трябва, чувал, пълен с перушина? Искаш ли да продадем магаретата и да купим коне?

— Синко — рече Ламме, — конският тръс не е за човек с моето телосложение.

— Седни на добичето си, тъй както седят селяните — отговори Уленшпигел, — и никой няма да ти се надсмива, защото ти си облечен като селянин и не носиш като мене сабя, а само тояга с желязо накрая.

— Синко — рече Ламме, — сигурен ли си, че нашите пътни листове ще ни послужат в малките градове?

— Че нали имам свидетелството на свещеника — каза Уленшпигел — с голям восъчен църковен печат, който се мъдри в двата края на пергамента, както и двете ни бележки за изповед? Войниците и агентите на херцога не могат стори нищо на двама души, тъй добре защитени. Ами черните броеници, които ще продаваме! И двамата сме райтери, ти — фламандец, аз — германец, които пътуват по изрична заповед на херцога, за да спечелят за светата католическа вяра чрез продажба на свещени предмети тукашните еретици. Така ние ще проникнем навред при благородните господа и в богатите манастири. И те ще ни оказват благоговейно гостоприемство. 11 ние ще узнаваме тайните им. Оближи си бърните, мой хрисим приятелю.