Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Добри католици, пия за ваше здраве.

— Ние пък за твоето — отговориха Ламме и Уленшпигел.

— За изкореняването на бунтовническата и еретическа чума.

— И ние също — отговориха Ламме и Уленшпигел и непрекъснато пълнеха канчето на стопанина, който не можеше да го гледа пълно.

— Вие сте добри хора — каза той, — пия за вашата щедрост, защото аз печеля от изпитото вино. Де са пътните ви листове?

— Ето ги — отговори Уленшпигел.

— Подписани от херцога — рече стопанинът. — Пия за херцога!

— За херцога — отговориха Ламме и Уленшпигел.

Стопанинът продължи да разправя:

— С какво хващат плъховете, мишките и полските мишки? С капани и мишеловки. Кой е полска мишка?

Големият еретик — оранжев 142 142 Игра на думи — Вилхелм Орански. като адски пламък. Бог е с нас. Те ще дойдат. Хе, хе! Да пием! Налей; аз пека, аз горя. Да пием! Трима добри дребнички протестантски проповедници… Казвам дребнички… добри храбреци, силни войници, същински дъбове!… Да пием! Няма ли да отидете и вие с тях в лагера на големия еретик? Аз имам пътни листове, подписани от него… Там вие ще видите тяхната работа.

— Ще отидем в лагера — отговори Уленшпигел.

— Те ще свършат там добра работа и някоя нощ, яви ли се сгоден случай (стопанинът подсвирна и изобрази човек, който коли друг). Стоманеният вятър ще попречи на насауския дрозд 143 143 Насауския дрозд — загатване за принц Вилхелм Орански, който принадлежал към владетелския дом Насау. да пее. Да, да пием за това!

— Ти си весел, макар че си женен — отговори Уленшпигел.

Стопанинът отговори:

— Нито съм бил женен, нито съм. Аз пазя тайните на големците. Да пием! Жена ми би ги откраднала в леглото, за да ме обесят и да остане вдовица, преди природата да е пожелала това. Хвала на бога! Те ще дойдат… Де са новите пътни листове? Върху моето християнско сърце. Да пием! Те са ей там, на около триста крачки по пътя, близо до Марш де Дам. Виждате ли ги? Да пием!

— Пий — каза му Уленшпигел, — пий: аз пия за краля, за херцога; за проповедниците, за Стоманения вятър; пия за тебе, за себе си, пия за виното и за бутилката. Но ти съвсем не пиеш. — И при всяка наздравица Уленшпигел пълнеше чашата му и стопанинът я изпразваше.

Уленшпигел го гледа известно време, а след това стана:

— Спи — рече той, — хайде, Ламме, да си вървим.

Като излязоха вън, той рече:

— Той няма жена, която би могла да ни издаде… Скоро ще мръкне… Чу ли какво каза тоя негодник и знаеш ли кои са тия проповедници?

— Да — рече Ламме.

— Ти знаеш, че те идат от Марш де Дам, по брега на Мьоза; добре ще е да ги причакаме на пътя, преди да е попял Стоманеният вятър.

— Да — каза Ламме.

— Трябва да спасим живота на принца — рече Уленшпигел.

— Да — каза Ламме.

— Дръж — рече Уленшпигел, — вземи аркебузата ми, иди там в храсталака между скалите; напълни я с два куршума и щом изгракам като гарван, стреляй.

— Добре — каза Ламме.

И се скри в храсталака. А Уленшпигел скоро чу щракането на спусъка на аркебузата.

— Виждаш ли ги да идат? — рече той.

— Виждам ги — отговори Ламме. — Те са трима, вървят като войници и единият от тях е една глава по-висок от другите.

Уленшпигел седна на пътя с прострени напред нозе и почна да мълви молитви, прехвърляйки зърната на броеницата си, както правят просяците. А шапката си сложи между коленете.

Когато тримата проповедници минаха край него, той протегна към тях шапката си; но те не пуснаха в нея нищо.

Тогава Уленшпигел стана и рече жално:

— Добри господа, не отказвайте един патар на клетия работник-каменар, който падна наскоро в каменоломната и си счупи кръста. Хората в тоя край са коравосърдечни и не искат да ми дадат нищо, за да облекчат моето тежко нещастие. О, дайте ми един патар и аз ще се моля за вас. И бог ще ви дари с радост за през цял живот, великодушни дарители!

— Сине — рече един от проповедниците, — докато царуват папата и инквизицията, за нас няма радост в тоя свят.

Уленшпигел също въздъхна и каза:

— Ах, какво казвате, ваша милост? Говорете тихо, моля ви се, ваша милост. Но дайте ми един патар.

— Сине — отговори друг от проповедниците, дребен, но с войнствено лице, — ние, клетите мъченици, имаме само по някой патар колкото за из път.

Уленшпигел падна на колене:

— Благословете ме — рече той.

Тримата проповедника простряха ръце на главата на Уленшпигел, но без благочестие.

Като видя, че въпреки своята слабост те имаха големи кореми, той стана, престори се, че се спъва, блъсна с главата си корема на високия проповедник и чу приятния звън на пари.